Нещо на полицата издрънча. Ася остави чинията, която подсушаваше и сбърчи учудено чело. Вдигна глава и се вторачи в източника на звука. Чашите трепереха като уплашени зайчета. Долната й челюст бавно увисна, а в очите й се изписа объркване. После чу далечния грохот и усети как подът се разтриса под краката й.
Отне й секунди да разбере какво става. Щеше да се случи нещо ужасно, нещо, на което тя нямаше как да се противопостави. От гърлото й изригна вик на отчаяние. Хижата започна да се тресе бясно. Подтиквана от инстинктите си за самосъхранение, Ася се спусна към входната врата. Но преди да успее да стигне до нея, прозорците се пръснаха от мощния удар на лавината, а покривните греди изскърцаха и започнаха да падат.
Огромна тежест се стовари върху раменете й, устата и ноздрите й се пълнеха със сняг. Давеше се, не можеше да си поеме въздух. Паниката караше сърцето й да препуска бясно. Ужасяваща болка раздираше белите й дробове. Размаха ръце в опит да изтласка настрани буците сняг и секунда ...