Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът,  бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата възраст да мечтае, таткото носеше подаръци от далечни страни - бумеранг от Австралия, шапка от Аржентина или яке от Канада, а мама от нищо не го лишаваше и тук,  когато таткото го нямаше.
Измамното чувство, че всичко му е позволено, понякога му погаждаше гадни номера, но Петьо не си вземаше поука.



Бай Донко бе пенсиониран моряк,  но рано овдовя и си живееше самичък в гарсониерата,  която му бе дадена от БМФ-то. Синът също пътуваше и когато се прибереше,  гледаше да е в компанията на семейството си и не се сещаше твърде за стария си баща.
Старецът се преборваше някак с инфлацията, с немотията и самотата - продаваше по нещо от покъщнината,  стари, но ценни вещи, носени от далечни страни, но не останаха много неща за продаване.


Всъщност имаше - красива нафтова печка, но кой купува печка на нафта във века на климатиците.
Трудно оцеляваше вече, синът го нямаше, а снахата не се сещаше да се обади и попита как е и има ли нужда от нещо.
Срамуваше се и се страхуваше, че ще се наложи да събира хартия от казаните за боклук.
Днес съвсем я бе окъсал, има-няма 2 лева на стотинки в джоба, а трябваше да му стигнат за четири  дни.



Не си спомням какво ме бе отвело в този квартал, но реших да си купя нещо от малкия магазин за хляб и закуски и влязох.
Беше ранен преди обяд,  пред мен имаше няколко души - възрастни хора, купуващи си хляб основно и оглеждащи цените на останалите стоки с гладни очи.
Един старец ми се стори особено притеснен, потръпваше нервно с рамене и свиваше глава в плещите си.
Явно бе затруднен с парите, а оттам и с избора.
Тъкмо да му дойде реда и в магазина влетяха няколко весели и шумни хлапета, които идваха за закуски вероятно.
Едното от момчетата бе особено нахално,  бутна се отпред пред стареца и го изтика от касата.
Старецът се опита да протестира плахо, но малкият гадняр му се сопна:
- Млъквай ве, дъртак смотан,  няма да те чакам цял живот - и каза на продавачката - Дай два кроасана с шоколад.
Продавачката се стресна, но не се осмели да оспори поръчката и докато се чудеше как да постъпи,  аз кипнах.

Хванах малкия наглец за вратлето,  усуках го и го замъкнах до вратата.
Двете момиченца, които се хихикаха пискливо, зяпнаха и замряха.
Малкият гамен ме гледаше стреснато и уплашено и не казваше нищо - просто висеше в ръцете ми.
- Искаш да си играеш на силен и важен, а, малкия - попитах го аз.
- Тази игра се казва - Законът на джунглата и винаги ще се намери някой по-силен от теб да те схруска.
- Ако смяташ да си играеш със старците на Рамбо, помни, че има и други джигити наоколо, сега ти е кофти, нали - изхилих му се гадно аз.
- Изчезвай, сополанко смотан, и дано запомниш за по-дълго време този урок - и го изхвърлих от магазина.

Върнах се в магазина и като че ли времето бе спряло, хората ме гледаха с почуда и страх даже - Господи, каква страна си ми избрал за Родина.
Това ли е гордият народ, който оцелява вече 14-ти век на тази територия, въпреки всичко и всички.

Дадох си вид, че се навеждам към обувките си и ставайки, стиснах една банкнота от пет  лева - Паднала е от джоба ви вероятно - казах на стареца,
пъхнах я във изпотената му от страх и притеснение длан, купих си една дъвка и побързах да си изчезна, че току-виж долетял бащата на гамена и щеше да стане шоуто.


Петьо така и не разбра тоя мурук що се намеси в полза на дъртака, тъпи малоумници - помисли си той и направи неприличен жест по посока на хлебарницата.