Законът на градската джунгла
3 мин за четене
Законът на градската джунгла
| Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син. Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл. Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата възраст да мечтае, таткото носеше подаръци от далечни страни - бумеранг от Австралия, шапка от Аржентина или яке от Канада, а мама от нищо не го лишаваше и тук, когато таткото го нямаше. Измамното чувство, че всичко му е позволено, понякога му погаждаше гадни номера, но Петьо не си вземаше поука. Бай Донко бе пенсиониран моряк, но рано овдовя и си живееше самичък в гарсониерата, която му бе дадена от БМФ-то. Синът също пътуваше и когато се прибереше, гледаше да е в компанията на семейството си и не се сещаше твърде за стария си баща. Старецът се преборваше някак с инфлацията, с немотията и самотата - продаваше по нещо от покъщнината, стари, но ценни вещи, носени от далечни страни, но не останаха много неща за продаване. Всъщност имаше - красива нафтова печка, но кой купува печка на нафта във века на климатиците. Трудно оцеляваше вече, синът го нямаше, а снахата не се сещаше да се обади и попита как е и има ли нужда от нещо. Срамуваше се и се страхуваше, че ще се наложи да събира хартия от казаните за боклук. Днес съвсем я бе окъсал, има-няма 2 лева на стотинки в джоба, а трябваше да му стигнат за четири дни. Не си спомням какво ме бе отвело в този квартал, но реших да си купя нещо от малкия магазин за хляб и закуски и влязох. Беше ранен преди обяд, пред мен имаше няколко души - възрастни хора, купуващи си хляб основно и оглеждащи цените на останалите стоки с гладни очи. Един старец ми се стори особено притеснен, потръпваше нервно с рамене и свиваше глава в плещите си. Явно бе затруднен с парите, а оттам и с избора. Тъкмо да му дойде реда и в магазина влетяха няколко весели и шумни хлапета, които идваха за закуски вероятно. Едното от момчетата бе особено нахално, бутна се отпред пред стареца и го изтика от касата. Старецът се опита да протестира плахо, но малкият гадняр му се сопна: - Млъквай ве, дъртак смотан, няма да те чакам цял живот - и каза на продавачката - Дай два кроасана с шоколад. Продавачката се стресна, но не се осмели да оспори поръчката и докато се чудеше как да постъпи, аз кипнах. Хванах малкия наглец за вратлето, усуках го и го замъкнах до вратата. Двете момиченца, които се хихикаха пискливо, зяпнаха и замряха. Малкият гамен ме гледаше стреснато и уплашено и не казваше нищо - просто висеше в ръцете ми. - Искаш да си играеш на силен и важен, а, малкия - попитах го аз. - Тази игра се казва - Законът на джунглата и винаги ще се намери някой по-силен от теб да те схруска. - Ако смяташ да си играеш със старците на Рамбо, помни, че има и други джигити наоколо, сега ти е кофти, нали - изхилих му се гадно аз. - Изчезвай, сополанко смотан, и дано запомниш за по-дълго време този урок - и го изхвърлих от магазина. Върнах се в магазина и като че ли времето бе спряло, хората ме гледаха с почуда и страх даже - Господи, каква страна си ми избрал за Родина. Това ли е гордият народ, който оцелява вече 14-ти век на тази територия, въпреки всичко и всички. Дадох си вид, че се навеждам към обувките си и ставайки, стиснах една банкнота от пет лева - Паднала е от джоба ви вероятно - казах на стареца, пъхнах я във изпотената му от страх и притеснение длан, купих си една дъвка и побързах да си изчезна, че току-виж долетял бащата на гамена и щеше да стане шоуто. Петьо така и не разбра тоя мурук що се намеси в полза на дъртака, тъпи малоумници - помисли си той и направи неприличен жест по посока на хлебарницата. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Идоменей Каменополски Всички права запазени
