Oct 31, 2023, 6:39 AM

Заливът на коня

  Prose » Others
877 1 15
1 min reading

   В древността по земите, върху които днес се намира Китен, е имало селище, от което са запазени крепостни стени. Това са останките на крепостта Урдовиза, която някога, много отдавна се извисявала на полуострова. Тук е имало пристанище, както през античността, така и през Средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина. Тя била прочута и с това, че там живеела най-красивата българка в цяла Странджа – Бяла Стана Урдовизка. Тук е и заливът Атлиман. Той е свързан с една легенда...  

    ...Когато султан Мурад Първи превземал странджанските села, някъде около 1361 г., обсадил и крепостта Урдовиза. Когато зърнал девойката Стана, за чиято красота се носели легенди, той се влюбил в нея и поискал да му стане жена.

    Смелата българка склонила при едно условие – ще бъде негова, ако той освободи от данъци толкова странджанска земя, колкото тя успее да обиколи с коня си за един ден от изгрев до заник слънце.

    Султанът се съгласил, омаян от хубостта на девойката.

    Много рано на другата сутринт Стана се качила на хвърковатият си кон и го пришпорила. Препускала бясно в галоп, без отдих, с всички сили!... Обиколила селата Урдовиза, Ургари /Българи/, Мързево /Кондолово/, Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла вода, Звезден, Бръшлян... всичко 17 странджански села.

   Но когато на връщане през билото на планината стигнали до залива северно от Урдовиза, конят и красивата Стана се строполили на земята от изтощение и издъхнали...

    Султанът, макар и покрусен от мъка по изгубената си любима, спазил обещанието си. Със своя султански „ферман“ освободил от данъци територията, обиколена от Бяла Стана. Тази  област нарекли „Хасекия“(Свободна земя)... Историческите документи наистина доказват, че населението по тези места е било освободено от всички данъци в Османската империя.
     Това било спазвано почти през цялото турско нашествие по тези земи – до 1845г. Тогава оригиналът на фермана бил унищожен, след като последния му пазител Хаджи Стоян от село Звездец бил убит.

 

    Странджанци нарекли този залив "Атлиман"/ на турски език „Конски залив“/. За да се знае и помни; за да се предава от поколение на поколение една красива, но трагична история за любов, предизвикателство, саможертва, смелост, сила на духа и родолюбие!...  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мурад Първи е султан от 1362г. и никакви странджански земи не е завладявал. Конкурсът е за разказ по конкретно историческо събитие, не за местни краеведски легенди. Разказът не отговаря на условията и го свалям от участие
  • Историческата истина трябва да се уважава, спор няма. Друг е въпросът, че в една голяма част от легендите и преданията, е загубила битката с романтиката... Но не съм съгласна, че преразказването на легенди не е авторски разказ. Без да се сравнявам с тях, но ако беше така нито "Старопланински легенди" на Й. Йовков, нито "Седмият грях" На Фани Попова-Мутафова, нито някои произведения на А. Каралийчев, нито много други неща от известни автори, щяха да видят бял свят. Модераторите да решават дали да го оставят в конкурса или не. Може пък до края на срока да се появят по-исторически достоверни произведения. Които от своя страна също ще бъдат преразкази на вече описани от други хора факти и събития...
  • Хубав разка, Радослава, но вече съм останала без гласове. Мога до ти дам само звездички в знак на подкрепа. Успех.
  • khanas (Анани Ананиев) - задкулисната борба за власт и алчността на жените са били над всичко, така е.
  • Акеми, това ви прави чест и е една от причините да ви уважавам. Старая се и аз да постъпвам така. Достойно и благородно е.

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...