В древността по земите, върху които днес се намира Китен, е имало селище, от което са запазени крепостни стени. Това са останките на крепостта Урдовиза, която някога, много отдавна се извисявала на полуострова. Тук е имало пристанище, както през античността, така и през Средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина. Тя била прочута и с това, че там живеела най-красивата българка в цяла Странджа – Бяла Стана Урдовизка. Тук е и заливът Атлиман. Той е свързан с една легенда...
...Когато султан Мурад Първи превземал странджанските села, някъде около 1361 г., обсадил и крепостта Урдовиза. Когато зърнал девойката Стана, за чиято красота се носели легенди, той се влюбил в нея и поискал да му стане жена.
Смелата българка склонила при едно условие – ще бъде негова, ако той освободи от данъци толкова странджанска земя, колкото тя успее да обиколи с коня си за един ден от изгрев до заник слънце.
Султанът се съгласил, омаян от хубостта на девойката.
Много рано на другата сутринт Стана се качила на хвърковатият си кон и го пришпорила. Препускала бясно в галоп, без отдих, с всички сили!... Обиколила селата Урдовиза, Ургари /Българи/, Мързево /Кондолово/, Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла вода, Звезден, Бръшлян... всичко 17 странджански села.
Но когато на връщане през билото на планината стигнали до залива северно от Урдовиза, конят и красивата Стана се строполили на земята от изтощение и издъхнали...
Султанът, макар и покрусен от мъка по изгубената си любима, спазил обещанието си. Със своя султански „ферман“ освободил от данъци територията, обиколена от Бяла Стана. Тази област нарекли „Хасекия“(Свободна земя)... Историческите документи наистина доказват, че населението по тези места е било освободено от всички данъци в Османската империя.
Това било спазвано почти през цялото турско нашествие по тези земи – до 1845г. Тогава оригиналът на фермана бил унищожен, след като последния му пазител Хаджи Стоян от село Звездец бил убит.
Странджанци нарекли този залив "Атлиман"/ на турски език „Конски залив“/. За да се знае и помни; за да се предава от поколение на поколение една красива, но трагична история за любов, предизвикателство, саможертва, смелост, сила на духа и родолюбие!...
© Радослава Антонова Всички права запазени