Ако знаех, че толкова мизерии ще ми се струпат на главата хич нямаше да се кандидатирам за кмет на това загубено село. По-добре да беше станал Пеню Къниния, дето отдавна препира за тая длъжност, но на медицинския преглед установили, че има лека форма на олигофрения, та няма, значи, как да стане работата. Майната им олигофрения; то, ако това може да бъде причина, ония ръбове, дето се мотаят из парламента трябва моментално да ги изхвърлят. Сега той си пие ракията при бай Вътю, а аз тук опъвам каиша и се чудя какво да ги правя тия бабички, дето са ме награкали и искат да им оправям бакиите. Най-напред дойде баба Жечка да се жалва, че нощес на Муржов Стоян прасето съборило кочината и влязло в градината през една дупка в оградата, та  нагризало тиквите, а после се домъкна Кратунковия глъвок и ми ревна, че дядо Тоню му ухапал кучето, та сега бере душа завалията.

„Че как стана тая работа бе, Гоче, пиян ли е бил старецът?"

„Ми пиян, та той кога ли пък е изтрезнявал..."

„Чакай сега, дядо Тоню ли е ухапал кучето или обратно?"

Така и не успях да разбера какво е станало, защото всички викнаха в един глас да обясняват - един за кучето, друг за прасето, трети за пенсията; бръмна ми главата на края от тия истории. Тамън ги избутах навън и глътнах една глътчица от скритите резерви, те ти насреща суйна - буйна връхлетя Станка Рамоковата.

„Да вземеш - кай - да я озаптиш тая Изаура, че кучета ще я ядат! Нощес пак е насилила моя Милчо."

„Чакай сега - блещя се аз като лунатик - кой кого е насилил: тя - него или той - нея?"

„Тя е виновна - проклетницата - все е разгонена. Пресрещнала го посреднощ на улицата, когато се прибирал от кръчмата  и му налетяла. Вече за десети път го прави. А аз чакам цяла нощ и се притеснявам..."

„За десети път ли - казваш? То май му е станало навик на твоя Милчо да го насилва Изаура. И сега какво да правим?"

„Как какво - арестувай я проклетата циганка! То вече не остана ни един мъж в село неоноден."

Както и да е, отървах се от нея, но наистина се чудя какво да я правя тая Изаура. Оная вечер в кръчмата се появи Васко кръчмарят с превързана глава и се оплака, че жена му го млатила с една чепата гьостерица и заплашила, че ще го кастрира.

„Аз - вика - го чакам на легло изкъпана, а той хукнал циганките да оправя."

Това вече е тежък проблем и е опасно за здравето. Преди тя го биеше с метлата в кръчмата; едва го отървахме - човека - но щом вече е сменила средството за въздействие, значи работата става сериозна.

„Виж какво, бе Васко - говоря му бащински, белким му уври тиквата - тя те обича жената, затова те бие. Зарежи я най-после тая Изаура, та да миряса булчето!"

„Не бе, бай Раде - подсмърча просълзен човечецът - последния път не беше Изаура. Беше Зюмбюла."

Още не приключил с проблемите на Васко и те ти насреща Толата и той реве, че оная вечер в кръчмата направил несполучлива сделка и иска да я анулира. Бил пиян и Гошкин Генко взел, че му продал щъркелчетата от новото люпило.

„Цели пет лева - казва ми взе - за едни нищо и никакви щъркелчета; сега се чудя какво да ги правя."

„Ами щом си ги купил, ще си ги гледаш - казвам му - ще чакаш да пораснат и ще ги продадеш на активистите от дружество „Зелени Балкани" в Пловдив. Хем ще им се вдигне цената до тогава."

„Да, ама поп Дончо не дава да се качвам на камбанарията; щяла да се срути."

„И сега какво да правим?"

„Ами искам да разваля сделката. Нека Генко ми върне парите."

„Ба, ба! Ти получавал ли си от умрял писмо?"

Тъкмо се отвори лаф за умрели, та се сетих. Завчера гледам - по стълбовете налепени некролози на дядо Грозю. „Бог за го прости - казвам си - проклет старец беше, ама и той пукна, сиромаха." Взех тефтерите, задрасках го от списъка на живите, както му е редът, после стъкмих набързо един букет, взех една бутилка от преварката и тръгнах да ходя на погребение. Дядо Грозю ми е стар приятел; едно време - още като дете ме учеше да пуша качак и да пия преварка, та сега няма как да не отида на погребението. Гледам и други вървяха нататък с китки; поп Дончо и той се тътреше след тях и мърмореше нещо въодушевено. Камбаната също се обади по едно време.

Но ми направи впечатление, че вратата е затворена; това пък защо на умрял човек? Чукам на вратата, чакам да се появи бабичката или някой от близките; след малко някой отвътре се потътри, чуха се провлачени стъпки, старческа кашлица, вратата се отвори и пред мен цъфна захилен самият дядо Грозю - цял целеничък. Не беше вампир; дядо Грозю си беше. Шашнах се.

„Каква е тая работа, бе човек; из село има налепени твои некролози и аз идвам на погребение..."

„Така ли!? Аз мамицата му - казва - на Балето ще разкатая. Само той ме е подредил така. Олеле колко народ се е помъкнал насам с китки!"

„Балето ли? И защо?"

„Гъските му бяха нагазили в моя бостан под село; завъртях с тоягата и цапардосах една. Няма кой друг да е."

Направо се хванах за главата. Той тоя Балето е известен беладжия, а освен това много заядлив, ако го засегнеш. Като нищо някоя вечер може да ти подпали плевника или да ти отрови кучето. Почти бях сигурен, че той е измислил тоя номер с некролозите на дядо Грозю, но няма как да се докаже. А и какво като се докаже; нищо няма да му направят. Да се занимава полицията с такава работа си е пълна безнадеждност. Те по-лани, когато циганите бяха откраднали казана от ракиджийницата, хич дори не се помръднаха и се наложи моят предшественик - баджанакът Вълчо - да насажда морал с тоягата, та сега ли? Лошото е, че баджанакът умря скоропостижно след един тежък запой и сега аз се чудя какво да ги правя тия цигани. Наплодиха се много. Заприиждаха и от съседните села и селото стана хептен циганско.

Та и с Балето работата хич не е приятна. По-добре да не го закачаме, за да не направи по-голяма беля. Обяснявам му на дядо Грозю да си трае; ще оправим работата с некролозите и вадя бутилката с ракия от новата реколта. То се е видяло, че няма оправия, ами дай да му цокнем по едночко.

Направо ме е страх да се поява в кметството. Знам, че там вече ме чака Алтъна със своите десетина отрочета и както обикновено - пак в положение. Все иска пари.

„Да даваш - казва - малко пари на него, щото децата гладни - плачат."

„ Ми защо ма, Алтъно, си ги народила толкова много, като не можеш да ги изхранваш?"

„Е, бате, ми то много убаво става, не може да зважда."

„И как става тая работа, като твоят Цико е в затвора, а ти си пак бременна?"

„У-у да го Господ убие това мойто Цико, да пукне дано! Хич биля не ми трябва."

Всъщност, историята с тоя нейния Цико е твърде сериозна. Работата е там, че той е осъден за убийство, защото заклал приятеля си Салю след една пиянска свада. Върнал се една вечер по-рано от кръчмата и ги хванал двамата на калъп. Разправията станала не толкова заради самата услуга; в случая той постъпил дори джентълменски и излязъл от стаята, а защото след като после го извикал вън да пият по една ракия за заздравяване на дружбата, онзи отказал.

„Чакай малко сега!"

Заради това „чакай малко" Цико се нервирал; не му се пиело сам и избухнал скандал. Двамата извадили ножове и започнали да се колят, в следствие  на което Цико заклал Салю и сега единият е в затвора, а другият - в гроба. Но това не пречи на Алтъна да е пак бременна. По принцип, тя всяка година ражда по едно циганче, а понякога и две. Те са все различни: черни, бели, дори има и албиноси - съвсем определено работа на Кирчо фурнаджията, при когото тя обича да ходи за хляб, но най-често без пари, поради което разплащането явно се е осъществявало по друг начин. Лошото е, че Кирчо един ден умря по време на мероприятието - бяха го преуморили тези циганки -  и сега няма кой да дава хляб без пари. Та значи: „Дай, бай Раде някой лев, щото циганчетата гладни." Добре, че не е поискала още да правя и други услуги, защото току виж - съм последвал скоропостижно Кирчо фурнаджията. Това, разбира се, не и попречило като я попитали от къде има пари за хляб да каже: „ами кметът ми ги даде" и сега жената ми трие сол, а хората доста подозрително ме оглеждат. „Тоя дъртак и той ли се е подветрил по циганки на стари години?"

Още по-напечено стана, когато започнаха да измират старците след една грипна епидемия, а младите избягаха в града и селото хептен запустя. След като заминаха даскал Дечо и Рамока, а поп Дончо взе, че пукна по никое време и го последваха Кирчо и Колю гърбата, онези от клуба на коцкарите останаха без ръководство и един ден Славето ми вика да ходя при тях да им провеждам заседанията, щото колективът ще се разпадне без участници. Ми то какъв ти колектив; те всички измряха или избягаха; останаха само Славето и кривия Пенчо - единият чалнат, другият сакат (ега ти клуба на коцкарите), та да ходя сега аз с всичкия си акъл да им заздравявам колектива.

„Ела - казва - председател да ни станеш."

Ц. Няма да я бъде тая работа.

На всичко отгоре баба Таратана и тя се помъкнала с бастунчето да се жалва, че дядо Миню ходел нощес при нея и свирел под прозореца с кеменчето.

„Не мога да спя от него. Иска да ми вземе китката  - пущината - и да му пристана - обяснява тя въодушевено, - пък аз съм още малка и мама не ме дава."

А сега де и таз добра! То само това липсва. Лошото е, че тоя дядо Миню е умрял преди повече от тридесет години и не мога да си обясня как е възкръснал. Не ми се вярва да се е вампирясал.

„Мари бабо Таратано, - говоря аз загрижено - а случайно не са ли те навестявали ангели небесни?"

То да беше само това, хич нямаше да го правя на въпрос, ами миналата неделя баш по време на сватбата на Мутата се вдигна джангъртия, разпищяха се циганки и след малко в кметството дотича запъхтян самият младоженец с още стотина сватбари.

„Да идва бай Ради да спасява, щото откраднаха булката!"

„Ми кой я открадна, бе Мута?"

„Едни сигани от Дуванджии - мамицата им сиганска!"

Завъртях телефона, обадих се на полицията в Геренто и в Калъчлии, но онези докато се наумуват, докато изтрезнеят, циганите продали булката в Манолско конаре на друг циганин, той пък я заменил за кон и накрая и загубихме следите. Откриха я случайно много време след това в едно Чирпанско село - вече с надут корем в седмия месец; хич даже не ще да помисли за разбитото сърце на Мутата.

Та се наложи Мутата да си купува друга булка от пазара за циганки в градинката пред гара Филипово, но беше малко по-евтина, щото му бяха свършили парите. Иначе харно момиче - малко късъбаджак и с обратна захапка, но имаше златен зъб отляво и едното и око - по-шареното - гледаше направо, а другото към върха на носа.

На всичко отгоре по едно време от Пловдив се домъкнаха цял катун журналисти, защото на жиците пред кметството бе кацнала бяла лястовица, освен това на дядо Делчо козата родила яре с пет крака, та да отразят тези велики събития.

„Олеле - пищи една полугола наджустрена хубавица с бедра до сливиците - какво китно селце, каква идилия!.."

Идилия, идилия, ама никой не ще да дойде при тази идилия; всички бягат към града и хвърлят луди пари за апартаменти.

„Ми що, мари дъще, - питам я - не дойдеш да живееш тук при идилията? Ще ти намерим и достоен ерген. Ей го на - на Юсуфа големият син Митко завърши курс по ограмотяване, взе диплома и е тръгнал да си търси булка..."