Защо?
Защо?
Защо винаги на мен?
Повтарям си това всеки ден.
Рефрен след рефрен...
Защо нямам това, което истински желая,
а винаги това, за което страдам...
Улиците са отново тъй безмълвни и широки,
губя се сред тълпата лицемерие...
Сякаш искам да се слея с тях и да забравя индивидуалността си...
Гмуркам се в локва от човешка кал, копнея да се удавя,
да спра да живея и дяволски да наранявам тези, които не заслужават...
Нямам смелост да призная, че истински капчица любов желая и от теменужена целувка се нуждая...
Не чувам вече нищо, не виждам бляскавата жарава.
Мъртва съм, нали?
Но не съвсем...
Влажна, но гореща ръка ме измъква от дъното
и огнен език се преплита в гърлото ми.
Това беше ТОЙ...
Моята половинка - безгрижна, невинна и дяволски обичаща ме...
© Миряна Николаева All rights reserved.
