Наскоро издаденият ми сборник с есета на издателство "Фабер", гр. Велико Търново носи заглавието „Дете на Слънцето“. Защо избрах точно това заглавие? Защото разкрива моето усещане за свързаност със Светлината, изразява благодарността ми за изобилието от дарове, които са поддържали и продължават да поддържат живота в тленното ми тяло. Какъвто и да е дарът – приведен житен клас, налял сладък сок чепка грозде, ароматни малини, клонка касис или арония, или сочна диня – всеки плод е неповторимо материализирано състояние на Светлината с определена форма и цвят.
А цветята!
С какво пищно пъстроцветие е поръсил Създателят земята!
Би ли могъл животът да съществува без Светлина?
А дали душите на хората не са също посети лъчи?
Всеки един от нас е заченат сред невидимия пламък на любовта, свързал и слял в едно сърцата и телата на двама. Не сме ли материализираната случайна среща на две клетки сред Светлина? Не сме ли осъщественото намерение на Вселенския Творец изкусно да пресътворява Себе си в съз ...