Този въпрос винаги ме е вълнувал, откакто пораснах, но все се надявах, че причината е в тоталитарната машина, която налагаше и на творците в киното своя неприемлив диктат. Когато демокрацията най-сетне стана факт, за мен нямаше съмнение, че ще се роди най-после българският шедьовър в киното. Тръпно го очаквах. Но ето, че изминаха почти 30 години от "новата ера", а такова събитие не се случи. Нещо повече, българското кино навлезе във фаза на небивал упадък. Днес спокойно можем да затворим всички български кинематографии, без да рискуваме да нанесем какъвто и да е урон на българското филмово изкуство. Просто защото такова изкуство не само че липсва, но липсват даже и епизодични негови елементи. Справедливостта изисква да отбележим, че преди 10 ноември бяха създадени десетина сносни за гледане български филма. Сред тях мога да отбележа "Крадецът на праскови", "Бумеранг", "Козият рог", "Всичко е любов", "Отклонение" и още някои други. И въпреки, че дори и в тези филми не всичко е на нужнат ...