Защо родното кино е бездарно и слабо?
Този въпрос винаги ме е вълнувал, откакто пораснах, но все се надявах, че причината е в тоталитарната машина, която налагаше и на творците в киното своя неприемлив диктат. Когато демокрацията най-сетне стана факт, за мен нямаше съмнение, че ще се роди най-после българският шедьовър в киното. Тръпно го очаквах. Но ето, че изминаха почти 30 години от "новата ера", а такова събитие не се случи. Нещо повече, българското кино навлезе във фаза на небивал упадък. Днес спокойно можем да затворим всички български кинематографии, без да рискуваме да нанесем какъвто и да е урон на българското филмово изкуство. Просто защото такова изкуство не само че липсва, но липсват даже и епизодични негови елементи. Справедливостта изисква да отбележим, че преди 10 ноември бяха създадени десетина сносни за гледане български филма. Сред тях мога да отбележа "Крадецът на праскови", "Бумеранг", "Козият рог", "Всичко е любов", "Отклонение" и още някои други. И въпреки, че дори и в тези филми не всичко е на нужната висота, все пак те правят чест на българската кинематография. По разбираеми причини в онези времена бе взет курс към пълна иносказателност. Завоалирана до такава степен, че бе дразнеща до смърт. Особено видна беше тази иносказателност във филмите на Рангел Вълчанов, режисьор, нашумял с филма си "Лачените обувки на незнайния воин", който колкото и да се мъчеше да прикрие този факт, бе следовник на Фелини, нерядко следващ и вектора на Емир Кустурица с неговата "Аризонска мечта". От доброто старо време следва да отлича и някои актьори, които полагаха големи усилия да са на висота. Сред тях се открояват имената: Николай Бинев, Георги Чаркелов, Андрей Чапразов, Наум Шопов, Антон Горчев, Васил Михайлов, Иван Андонов, Невена Коканова, Катя Паскалева и др. Тези актьори умееха да се превъплъщават и тях аз смело наричам международни. Имаше и друга група български актьори, които бих нарекъл местни. Те играеха единствено себе си. Във всеки филм участваха с този си - константен образ. Сред тях поставям: Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Георги Георгиев - Гец, Коста Цонев и други. Както е добре известно, обаче, големите актьори се славят най-вече със способността си за превъплъщение от роля в роля - до неузнаваемост. Конкретен пример от миналото е Лорънс Оливие, а от настоящето - Леонардо ди Каприо.
Не бива да забравяме и факта, че и световното кино също се намира в голям упадък. Това спомогна, след 10 ноември 1989г., някои български филми да получат международни отличия, включително и в Кан.
Има един български актьор, който ярко се откроява от цялото ново поколение наши актьори. Това е Христо Шопов - синът на Наум Шопов. Той получи и международно признание с играта си. Но насочвам читателите на този скромен материал към филма, с негово участие, "Следвай ме", който при съвсем камерен актьорски състав реализира отлична игра и сюжетна смисленост.
Приведените от мен факти за нелоши български филми не бива да ни залъгват. В масовостта си българският филм се характеризира с рядко слаба - гротескова актьорска игра. Разочарованите зрители бързо напускат салоните, където се прожектират такива филми. А причината е проста. Актьорите са лишени от елементарна естественост в играта си. И всичко това е на фона на претенциозна, но много бездарна режисура. Гледайте и най-тъпия чуждестранен филм или сериал - да речем турски. Ще видите затрогваща актьорска игра, съвършено непостижима за нашите родни актьори. И ще се запитате, както многократно съм се запитвал и аз: на какво се дължи подобна разлика - от земята до небето? Отговарям ви незабавно. Дължи се на липса на всякаква спонтанност. Добре известно е, че в родината ни единственото спонтанно нещо, което се случва, е спонтанният аборт! Как тогава да очакваме актьорите ни да бъдат спонтанни.
В своето знаменито съчинение - "За живота", Лев Толстой привежда притчата за един любознателен воденичар, който започнал да си задава твърде много въпроси:
1. Защо воденицата мели жито?
И си отговорил - защото камъните се въртят и го стриват.
2. Какво върти камъните?
Водата на реката - отговорил си съобразително воденичарят.
3. Откъде се взема реката?
От планината - отговорил си воденичарят.
4. Откъде се взема планината...?
И продължил да се пита все в този дух любознателният воденичар, стигайки постепенно до космоса и изгубвайки се между звездите... Резултатът бил, че воденицата му спряла да работи.
Не бих искал да вляза в ролята на любознателния воденичар, но все пак съм длъжен да задам на себе си и на вас, поне следващия въпрос: Защо, все пак, българите не могат никога да са спонтанни? Отговорът е изненадващо прост. Защото са безкрайно страхливи същества. А страхът им е генетична рожба на две робства и на комунистически режим, който караше хората върло да се автоцензурират. Така антиспонтанността стана основна характеристика на българина. Той не смее думичка да обели от себе си, без предварително да поразсъждава над въпроса - какво би могло да му се случи, ако изрече тази думичка. А актьор без спонтанност е като птица без криле.
От липса на спонтанност страдат също продуценти и режисьори. Най-малкото защото не са сигурни, че спонсорът им ще е продължава да е такъв, ако поемат подобен риск. Затова всичко в българското кино прилича на дете, което се ражда в кувьоз на 6-я месец от бременността. И това - за жалост, няма да се промени никога. Гарантирам ви го!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесен анализ! Отдавна изключително рядко гледам български филми! Точно заради тази изкуственост на актьорската игра и сценариите! А съществува НАТФИЗ! Какво ги обучават там, не знам! Не гледам турски филми, омръзна ми от американските! Авторът е прав, че в световен мащаб киното е в упадък! И изобщо културата!
-
В едно интервю гледах как Стоянка Мутафова изяви, че предпочита да гледа турски филми....
И съвсем ми се объркаха представите.Истината е, че вкуса който е много индивидуален, ни пречи да бъдем обективни...На мен лично ми е писнало от тъпи американски филми, които издевателстват върху човешката психика и търпение...говоря за масовките и плиткоумствата им.
Хубаво и винаги защитаваш позицията си...на мен за политика и нюансите й не ми се хаби! -
Повдигаш интересна тема за духовния живот на българина.Защото кинематографията е едно негово отражение.Тя нито може да го промени нито да му измисли нов модел.Факторите които правят това са в съвсем друга плоскост.Десети ноември не беше "възход",а "срив"от който още не можем да се опомним.Всеки се бори за оцеляване и се е свил в измислената си броня.Но това е друга тема.
-
Съгласна съм с Розали, важен е и подбора, кастинга, техниката и т.н. Имаме талантливи млади, а и не толкова млади актьори. Най-добрите обаче имат опит от чужбина. Не можем да се сравняваме с американските кинопродукции. Киното ни се развива, повдига глава, като плахо кокиченце, но мисля, че има напредък. Ами какво да кажем тогава за немското кино? Като там не мисля, че могат да се оправдават с липса на средства.
Какво да кажем за тяхната спонтанност?
Преди няколко години имаше много хубав сериал по БНТ, " Под прикритие" играеха доста добре и го следях.
"Етажна собственост", също беше хубав. Сега ми изневерява паметта и за още един комедиен.
"Стъпки в пясъка", също си струва да се гледа.
Режисурата е много важна, сценаристите, опита... Не е само до актьорите. А тези, които си ги изброил като такива, които играят себе си им правя поклон, защото са сами по себе си удивителни. Да не забравя и великият Тодор Колев с незабравими роли. Благодаря за есето и се радвам за темата.
-
Не гледам български филми и се гордея с това !!!
-
страх да не изстине и да не се мине...ако имахме страх от друго, нямаше положението да е такова, каквото го описваш Спиро.С най-голямо уважение. това е всеизвестен лаф...но показва липсата на страх, а това,което ни прави охлюви е липсата на любов един към друг и към себе си и ниското самочувствие, липсата на самоуважение, липсата да се радваме на успеха на другия...ние сме особенна порода, от рода- ти ли ще ми кажеш...Смел е човек, който е готов да се жертва. себе си, живота си, който има кауза, който казва- аз давам живота си за теб, ето-вземи го и не ме страх...Не са нужни бойни полета, а човещина...
-
Мд-а-а-а...
Добър анализ!
Тезата за страхът на българите може да се доразвие. Българинът е едно животно, което през годините е загубило морални си устои. Него не го плаши ни Бог, ни Дявол. Дреме му кое е добро и кое лошо. За постигане на целите всички средства са възможни, но лошото е, че тези цели винаги са строго собствени и никога обществени. Вижте ни входовете на блоковете - Содом и Гомор - мръсотия, фасове, разпадащи се мазилки, изкъртени ключове за осветление, излумбени прозорци... Но щом се открехне блиндираната стоманена врата на апаратаментчето, отвътре задължително се прокрадва лукс. Да ти е_ _ и лукса, ама нейсе.
Какво излиза - ние българите сме абсолютно неконтролируеми, защото нямаме морал на който да робуваме. Да, ама не е точно така, защото точно Страхът е факторът, който ни държи в шах. Ние сме страхливи, Дами и Господа! Да-а-а, и то много сме страхливи! Свиваме се като охлюви, щом ни настъпят. Смелите останаха по бойните полета през миналия век!
Останахме ние... -
Мисля, че сравняването на ябълки с круши е като да не оценяваме вкуса нито на едното, нито на другото...Все едно да изправиш един срещу друг Джордж Клуни и Стефан Данаилов- и двамата велики! И не само те. ..Но за "спонтанността" съм съгласна, за страха -също. Спонтанността е свързана с вдъхновение, вдъхновението с дух, а духът с талант, дар...Някои артисти играят като по учебник, а други с духа си...и това зрителят няма как да го подмине. Това, което понякога ми идва в повече в съвременното българско кино е чувството на "изтръгнат" драматизъм...а животът се нуждае от "докосване", дори в това изкуство. Така го усещам..но може това да е неговата уникалност. Както "черно белия" Чарли Чаплин е връх и не може да бъде сравняван, така и българското кино си има своите върхове, белязани от времето, мисля... Младене, благодаря ти, че ме накара да се замисля и да изразя лично мнение. Надявам, че това е и една от целите на твоето писане.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
