Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията на лекарите. Преди половин час беше получила признаци, от които можеше да се заключи, че раждането наистина ще стане на този ден и то съвсем скоро. Затова двамата бъдещи родители пристигнаха спешно в родилния дом. И сега чакаха. Не само във фоайето, но и по коридорите, които можеха да се видят от него не се мяркаше никакъв човек.
– Не се притеснявай. – обърна се към бъдещия баща Мая. – Не може да няма дежурен екип в неделя. Бебетата се раждат и в неделя и през нощта… когато им дойде времето.
Той не отговори. Разбира се, че се притесняваше. Знаеше, че и тя се притеснява, затова бърбореше общи лафове. Къде бяха тия доктори?
След малко по стълбите от първия етаж зашляпа с огромните си чехли няка ...