Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Само преди броени дни се бяхме оженили, и решихме да прекараме медения си месец не по скъпи курорти и екзотични места, както всички очакваха, а в една усамотена планинска хижа. Бяхме толкова влюбени и отдадени един на друг, че не се нуждаехме от друго, освен от себе си и красивата природа наоколо. От време на време отскачахме до близкото курортно градче за да напазаруваме и да се чуем с близките си, а през останалото време скитахме из горските пътеки и откривахме все нови и нови интересни места.
Той беше най-забележителният мъж, когото съм познавала, влюбих се в него от първия миг, в който го зърнах, дори преди да са ни запознали още. Оттогава изпитвахме все по-голяма необходимост да сме заедно, не можехме да се наситим един на друг, сякаш любовта ни беше цвете което все повече избуяваше и ставаше все по-красиво.
И двамата обожавахме излетите в планината, бяхме обикаляли къде ли не само с една палатка и раница на гръб. Именно за това избрахме т ...