Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лениво, той разтвори мозъка си и започна да опипва реалността. За секунди откри всичките си живи деца и наследници. От първите, най-истинските, бяха останали само петима. Едно малко успокоение му достави факта, че жертвата не бе от тях. После намери и преброи инстинктивно и всички останали.
Мъртвият не бе от редиците на Съвършените*, което донякъде бе логично. И все пак въздишка на облекчение се изтръгна от огромните гърди, и той се насочи към Дивите **.
Веднага откри липсата на един от тях и дори си спомни, кой бе той. Автоматично сметна, че този му наследник бе трансформиран някъде около преди 73 000 години. Като се замисли, доста се учуди, че бе доживял и толкова.
Мъртвият бе от най-свирепит ...