Едно от нещата в живота си, което няма да забравя, е гледката на нощното небе, когато съм на село. По принцип съм градски тип човек и селският живот не е по вкуса ми. Но има моменти, когато си мисля, че да се оттегля на село, за да живея тихо и спокойно, е най-доброто решение. Има част от мен, която винаги ще се връща там. Детето, което бях, остана завинаги сред зелените поля и ливади да бере цветя и да разговаря с конете; сля се с дърветата и земята в боровата гора; забравих го седнало край някой извор, за да измие ръцете си; за първи път в живота си го оставих да ми маха пред дървената порта на къщата-махаше ми и ме гледаше: "Тук съм! И тук ще бъда!"
Оставих зад себе си малкото момиченце с вечно рошава коса и поех напред - да порасна.
И сега, когато пак съм тук, се чувствам толкова много у дома си! Я, баба и дядо ги няма! Само снимките им ме гледат от стената.
Благодаря ти, Вера, че се грижи за къщата. Оттук поемам аз. Брей, колко са прашни тия бели чаршафи! А мебелите под тях са тол ...