Mar 29, 2013, 8:21 PM

Зеления топаз -14 

  Prose » Novels
791 0 0
7 мин reading

                       ГЛАВА ШЕСТА

     Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.

- Закъснявате!

- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.

-В лезте и затворете. - той така и направи.

- Сега по същество! - прекалената деловитост не му хареса. Този човек като че ли имаше нещо наум. Трябваше да е много внимателен. - Тук, наблизо до града има древен храм. Легендата разказва, че в едно от подземията на храма е скрит саркофаг на един от владетелите  на острова.

- Да, чувал съм за това но не зная повече.

- Разказва се още, че там в краката на покойника са скрити древни знания и папируси. От вас искам да намерите този ковчег.

- Боя се, че не зная много за това...

- Хонорарът ви ще е триста хиляди долара. Половината от които в аванс, ако го откриете до седмица.

- Но аз...

- Нека бъде петстотин хиляди. - принцът се появи изневиделица.

- Ваше Величество... не Ви очаквах...

- Е, какво ще кажете, залавяте ли се за работа? - Мич бе онемял и гледаше странно. - Искам да Ви уверя, че историята на моя народ е тясно свързана с този древен храм. Нека целият свят разбере чрез тази находка каква култура имаме...

- Добре, ще се заема.

- Абдулах, дай му половината сега. И бих искал да зная какво ще Ви трябва като екипировка, за да доведете докрай това наше безумно начинание. Има и още нещо, което може да Ви е от голяма полза. - той кимна и Абдулах извади една връзка с ключове. Отбра най-малкия от тях и се запъти към една картина в стената. Отметна едно ъгълче и вкара ключа в показалата се малка ключалка. Чу се щракване и картината помръдна. Зад нея се показа неголям правоъгълен отвор, в който се намираше древен свитък, книги и документи. Той внимателно ги извади оттам и ги постави на масата пред историка. Мич се прокашля, бръкна в джоба на ризата си и си сложи диоптричните очила. Внимателно разгъна свитъка и го заразглежда. Беше древна карта на храм, подробно начертана и се състоеше от две части.  Едната част представляваше огромна зала с шест колони, подредени в кръг. Срещу входа  имаше нещо като олтар. А зад него имаше стъпала, които водеха към втората част, която бе под първата и се състоеше отново от една зала, но с три колони, образуващи равностранен триъгълник. В единия ъгъл пишеше нещо на древен език. Мич зачете думите, писани преди хилядолетия. Понамръщи се малко, но очите му продължиха да бягат по древното писание.

-Ще можете ли да го разчетете? - като че ли принцът бе нетърпелив.

- Ще се опитам... - замислено отговори той. - Това е древномеланезийски и мисля, че пише следното: „Когато вятърът костите... - не разбирам защо точно „ костите”, не се връзва нещо... - КОГАТО ВЯТЪРЪТ КОСТИТЕ РАЗВЕЕ И СЛЪНЦЕТО ДОКОСНЕ ГИ, ТОГАЗ ЩЕ МЕ НАМЕРИШ ТИ, СПАСИТЕЛЮ... ДУШАТА МИ ЩЕ ТЕ ПОМОЛИ В ТОЗИ ЧАС, УСПОКОЕНИЕТО СВОЕ... ДА... - тук малко не се чете, но мисля че е –ПОЛУДИ... – не! – ПОЛУЧИ! ТОГАЗ... ВЗЕМИ ОТНОВО ТОЗ ГОЛЯМ ТОПАЗ И... ПОСТАВИ ГО В МОИТЕ НОЗЕ... В НЕГО  МОЯТА ДУША ЩЕ ВИДИ ПЪТЯ КЪМ ПОКОЯ... А ТИ... СПАСИТЕЛЮ ДОБЪР, ЩЕ СИ ЩАСТЛИВ НА ТОЗИ СВЯТ, АКО ОТВОРИШ КОВЧЕГА МИ БОГАТ...  НО АКО ДУШАТА МИ НЕ ВЗРЕ ПОКОЯ И ТИ ОТВОРИШ... КОВЧЕГА МОЯ... НЕЩАСТИЕ ГОЛЯМО ЩЕ ТЕ СПОЛЕТИ! И ТОГАЗ... МОЛИ СЕ ТИ ЗА СВОЯТА ДУША... ЗАЩОТО НАВЕКИ ЩЕ Е ПРОКЪЛНАТА ТЯ!”- Това е някакво послание. Говори се за голям топаз... С какви други данни разполагате?

- Предлагам да Ви заведем на място в храма.

- Чудесна идея! Да тръгваме.

- Момент! Първо парите! - Абдулах Лил Кадах побутна кожено куфарче пред Мич. Той погледна недоумяващо. - Аванса, както обещахме. - с неприличен жест му го остави. Недоволството му бе огромно и си личеше от километри! Мич бе забравил за парите. Тази карта го заинтригува. Искаше час по-скоро да отиде на място и да види с очите си... Авантюристът и археологът в него бяха на преден план. Но след като му подаваха аванс... щеше да го вземе и да прецени каква екипировка ще му трябва и щеше да я купи с тях.

- Благодаря. Да тръгваме.

 Качиха се в тъмносиня бронирана кола с тъмни стъкла и потеглиха. Излязоха извън града и след километър завиха надясно. Пътят бе заобиколен от голяма растителност. До храма се стигаше по широка каменна пътека. Навсякъде се чуваше песента на птиците. Сякаш ги съпровождаха. Дърветата правеха сянка с огромните си клони. Най-накрая храмът изникна пред тях. Облян в слънчеви лъчи с цялото си величие. Отпред на фасадата имаше две огромни колони. Отстрани имаше няколко огромни статуи на божества. А вратите бяха от камък с издълбани навсякъде миниатюрни фигурки на божества и полубогове. Бяха хиляди на брой. Отпред, на горната част над портите имаше издълбано огромно слънце. Колата спря и те слязоха. Мич се спря, затаил дъх пред цялото това величие. Чувал бе за тези храмове, но никога не ги бе виждал! Отвори каменните порти и влязоха в огромна зала с шест колони и олтар 

насреща им, в който имаше дебели бели свещи, които горяха, грижливо поддържани. Личеше си, че тук все още се извършваха ритуали. Към тях пристъпи монах, облечен в скромни одежди. Бяла роба с червен въжен колан и качулка, смъкната на врата.

- Ваше Величество, за нас е огромна чест! - той се наведе почтително. - Заповядайте.

- Това е мъжът, за когото Ви говорех. - той придърпа за ръката Мич, който се бе загледал в обратната страна на вратата. - Казва се Мич Блестър. Ще му окажете пълно съдействие! - мъжът погледна Мич и застина на място. Очите му се ококориха и той не скри удивлението си. – Какво има? - попита принцът.

- Този господин... той... елате с мен! - той ги заведе до един от стенописите. - Прочетете, господине, зная, че можете. - наред бе Мич да го гледа с почуда. Погледна стенописа и зачете... първо на себе си и удивлението му растеше.

- Четете, моля Ви... – монахът бе настоятелен.

- Ще опитам да преведа... „ДУШАТА МИ ПОКОЙ НЕ ЩЕ НАМЕРИ, ДОКАТО МЛАД ЧОВЕК С ОДЕЖДИ СТРАННИ ЕДИН ДЕН НЕ ВЛЕЗЕ... В ТОЗИ ХРАМ... ТОЙ МЪКАТА ЩЕ ПРЕВЪЗМОГНЕ... ПО НИМФАТА... КРАСИВА... И ЩЕ СПАСИ ДУШАТА МИ!” - Мич се огледа - бе облечен в джинси, тениска и сако. Никой не отиваше на поклонение така! По-надолу надписът продължаваше. Но принцът и неговият приятел си говореха и той зачете на себе си. „ЗНАЯ, МОМКО ХРАБРИ, ЧЕ ТИ И ЖРЕЦЪТ МОЙ ЕДИНСТВЕНИ ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ МОЛБАТА МОЯ... ЧЕТИ ДОБРЕ, СПАСИТЕЛЮ ТЪЙ ВЕРНИ... И ДУШАТА МОЯ ОТВЕДИ!” – по-нататък надписът продължаваше: „В ХРАМА БЯЛ... ЩОМ ВЛЕЗЕШ ТИ... РАЗГЛЕДАЙ ГО ДОБРЕ... И НАМЕРИ... ГОЛЕМИЯТ ЗЕЛЕН ТОПАЗ ТАМ, КЪДЕТО ПТИЦИТЕ ЛЕЖАТ... ВЗЕМИ ГО И ГО ПРИБЕРИ! НИМФАТА КРАСИВА В ТОЯ ЧАС  ЩЕ ЧУЕШ ТИ. ЛЮБОВТА Й Е ГОЛЯМА, РАЗБЕРИ! ПОГЛЕДНИ Я, КРАСИВА Е НАЛИ?... КОГАТО ВЯТЪРА ... - тук една дума бе отронена и липсваше - РАЗВЕЕ... - но това е онази част от картата! - И СЛЪНЦЕТО ДОСТИГНЕ ГИ ТОГАЗ, ЩЕ МЕ НАМЕРИШ ТИ, СПАСИТЕЛЮ... ДУШАТА МИ ЩЕ ТЕ ПОМОЛИ В ТОЗИ ЧАС УСПОКОЕНИЕТО СВОЕ ДА ПОЛУЧИ! ТОГАЗ ВЗЕМИ ОТНОВО ТОЗ ГОЛЯМ ТОПАЗ И ПОСТАВИ ГО В МОИТЕ НОЗЕ. В НЕГО МОЯТА ДУША ЩЕ ВИДИ ПЪТЯ КЪМ ПОКОЯ. А ТИ, СПАСИТЕЛЮ ДОБЪР, ЩЕ СИ ЩАСТЛИВ НА ТОЯ СВЯТ, АКО ОТВОРИШ КОВЧЕГА МИ БОГАТ! НО АКО ДУШАТА МИ НЕ ВЗРЕ ПОКОЯ И ТИ ОТВОРИШ КОВЧЕГА МОЯ... НЕЩАСТИЕ ГОЛЯМО ЩЕ ТЕ СПОЛЕТИ! И ТОГАЗ МОЛИ СЕ ТИ ЗА СВОЯТА ДУША - ЗАЩОТО НАВЕКИ ЩЕ Е ПРОКЪЛНАТА ТЯ! – малко по-нататък надписът продължаваше. - И НИМФАТА КРАСИВА НЕ ЩЕ ПОМОГНЕ! ЗАТОВА НА ДУШАТА МИ ТИ ПЪТЯ ПОКАЖИ! ЕДИН НЕВЕРНИКЪТ ЩЕ БЪДЕ, А ДРУГ НИМФАТА ТИ ЩЕ ЖЕЛАЙ! НО ТЯ ПРИ ТЕБЕ ЩЕ ОСТАНЕ В ЖИВОТА СИ ДОКРАЙ! ТОГАВА ТИ МОЕТО МЯСТО ЩЕ ЗАЕМЕШ И КАТО ЦАР ЩЕ ЖИВЕЕШ! ПОМНИ, ЧЕ ТУЙ, ЩО В КОВЧЕГА МИ НАМЕРИШ - ЗА ТЕБ ЩЕ Е! И ПРОКЛЯТИЕ ЦАРИ НАД ОНЗИ, КОЙТО СЕ ОСМЕЛИ ДА ГО ОТНЕМЕ! ОЧАКВАМ ТЕ, СПАСИТЕЛЮ! И ЗА СЕТЕН ПЪТ ТЕ МОЛЯ - ПОМОГНИ ДУШАТА МОЯ ПЪТЯ КЪМ ПОКОЯ ДА НАМЕРИ! - тука древното послание свършваше! - Мич вдигна недоумяващ поглед.

- Веднага Ви познах! Вие сте човекът от посланието на цар Пролот. Вие ще му помогнете да намери покой. Познах Ви веднага! Та кой влиза в нашия храм с такива дрехи? При нас на островите е прието да се идва в храма само с празнични одежди. - Абдулах се приближи.

- Е, каква екипировка ще Ви е нужна?

- Аз ще си набавя.

- Изпратете ми сметката в резиденцията.

- Няма да е необходимо. Не са нужни много неща. И разходите няма да са големи. Е, сега ще ме извините, но имам личен ангажимент.

- Нима вече тръгвате?

- Кога смятате да се заемете с поръчката ни?

- Още утре, ако не възразявате! Ще си наема джип и ще донеса всичко необходимо за проучванията ми.  А сега, ако позволите, трябва да тръгваме. - мъжете се качиха в колата и потеглиха, а жрецът запали нова свещ. Толкова бе щастлив, че спасителят най-накрая се е появил!

 

 

 

 

© Милена Карагьозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??