Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от техния свят, ги наблюдаваше над блестящата линия на уискито. Чашата бе застинала близо до устните му, но от началото на вечерта мъжът не беше пил, а замислено следеше танцуващите. Изведнъж му се виждаха отчаяни, непривично отдадени. Хипнотизираха ги светлините, поглъщаше ги алкохола, а чувствата и мислите им се стичаха от върховете на пръстите им и се разпръскваха в дима от цигарите. Заведение, в което се пуши, в което се танцува устни до устни…
— Омръзна ми — промърмори на себе си Юлиян, най-накрая изоставяйки недокоснатото уиски на стъклената маса — омръзна ми да съм сам. Какво е това в човешката натура, което не дава мира на самотния?
— Далеч от Бога.
Той се сепна и се озърна настръхнал. Как ...