Feb 25, 2014, 9:38 PM

Зная, че всекиму са потребни пари 

  Prose » Narratives
575 0 0
5 min reading
Сутринта на Бъдни вечер му позвъни един приятел. Искаше да му предаде събраните пластмасови капачки и той побърза да се отзове на поканата за кафе. Преди около месец му бе разправил за идеята на едни хора да събират капачки и с получените пари от „Вторични суровини” да купуват полезен електроуред на домовете за деца без родителски грижи. Печка, пералня или нещо подобно. Наистина не всеки, който намираше информацията за интересна, след това си спомняше за нея, но отдавна Хайтов бе написал за разликата между това да искаш, да можеш и да го правиш.
Още не бе изминал и десетина крачки по тротоара, когато чу зад себе си глас:
- Господине, господине, знаете ли на тази улица да има ресторант с бели врати?
Обърна се. Към него бързаше едър мъж с прошарени коси. Дрехите му бяха стари и износени, но целият му вид бе доста спретнат. Изразът на отдавна небръснатото му уморено лице бе странно загрижен. Мъжът го застигна и попита отново:
- Бихте ли ми помогнали да открия този ресторант? Казаха ми, че ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??