Звездно
Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, върху които да полепнат. Под мен бяха морето и гората. Оставих града далеч, далеч зад мене. Върхът на древен бор закачи роклята ми. Размахах по-силно криле, за да се откъсна, но борът ме задържа. Звездите продължиха да полепват по мене – очите и веждите, и устните... Посипаха ме като ситен брашнен прах и зашепнаха тайни. Исках да кажа на бора да ме пусне, да ме пусне при звездите и звездния прах. Исках да стигна до луната, която чертаеше пътеката си, чакаше ме. Исках да летя, да летя.
Спрях се за миг. Къде отивам? Звездите се закискаха, а луната благо ме обля за последно в млякото си. Остани дете, остани...
