11 min reading
Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но болката била странна и непонятна. Самият той не разбирал себе си. Прехвърлил мислите в главата си и те го отвели на брега на езерото. Сега, когато вече всичко е минало, Лотар усещал някакво нежно и топло присъствие там, на самия бряг, в близост до буйните зелени папрати. Имал усещането, че нещо е пропуснал, че нещо е изгубил на брега на езерото. Опитал се да си спомни всичко - всички картини и усещания. Много светло му изглеждало слънцето, което потапяло околността в ослепителната си светлина. Постепенно в главата му всичко се боядисало в синьо. Самото езеро станало толкова синьо, че това го побърквало. Разбрал, че нещо не е наред и че определено трябва да се върне обратно там, за да уточни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up