8 мин reading
Звярът с душа Втора част
Изправи се, бавно, както тя не можеше да го види, така и той нея, нямаха представа с кого се сблъскаха. Изминаха няколко минути, през които цареше надгробна тишина, прекъсвана от дишането им.
- Извинете, но никак не е възпитано да преминавате през хората.
- Сарказма беше излишен- отвърна виновника - съжалявам, не го направих нарочно.
- Момиче!
- Толкова ли е странно?
- По това време не е нормално.
Вече бяха привикнали с мрака, Ани видя пред себе си елегантен господин, с черен или тъмносин фрак и панталон в същия цвят, в едната си ръка държеше черна шапка, не изглеждаше възрастен, ала държането, стойката, гласът му показваха само едно - увереност. Тази увереност действаше магнетично, а искрите в очите му говореха за енергичност, обичаше да действа, но освен всичко останало изглеждаше замислен, даже тъжен.
Подейства й странно, нямаше нищо общо с познатите й, чувстваше се подвластна на този непознат, не намираше логично обяснение във всичко това, нима имаше такова ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up