670301 (Павлина Гатева)

Ами това е 🇧🇬

Ами това е! Докато оправяш колците на доматите и си мислиш за снощната буря, която ги съсипа, и гърдите запопочват да те стягат, не ти достига въздух, избива те пот… А не е да кажеш 40 градуса, както през цялата седмица беше…
Христина е видимо разтревожена, иска да вика линейка. Каква линейка! И дру ...

670301

Prosa

2023-07-28T15:42:55+03:00 758 1 4

След биопсия 🇧🇬

оттука насетне
съдбата
е в чужди ръце
любовта моята само спасих
изгорих я ...

670301

Poesía

2022-02-09T09:53:30+02:00 1K 1

Представяш ли си ако 🇧🇬

как ли щеше да бъде с нас
преди 20 години
ако беше дошъл
ако бе само минал
покрай мойте пътечки ...

670301

Poesía

2021-11-26T15:14:06+02:00 814 1

Нощно-черни очи 🇧🇬

Какви черни очи!
От небето над София
гребнал сякаш
във януарската нощ!
Откъде светлина - ...

670301

Poesía

2021-11-20T14:49:22+02:00 974 1

Апел за смирение 🇧🇬

Гордостта ще те вдигне,
ще те понесе като дирижабъл,
ще усетиш облаци под краката си,
ще забравиш извечното - почвата че ти трябва,
ще загубиш страха от безкрайното падане. ...

670301

Poesía

2021-11-17T13:16:38+02:00 889 2

В полутъмния "Клуб 5" 🇧🇬

Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те ...

670301

Poesía

2021-11-13T18:01:50+02:00 773

Портрет на Старата Дама 🇧🇬

В прашния ъгъл
на Старата Дама
отивам.
Дето мъглите
със шаловете завиват ...

670301

Poesía

2021-11-08T12:39:08+02:00 865 2

Любовта на сепията 🇧🇬

Дори и да подозираш, че тази сепия, дето пръска отрова,
е всъщност по бебешки мека, и беззащитна,
по-добре не опитвай... Затова й е дал Господ на воля
да се рее сама из океаните неизбродими.
От чувство за предпазливост поне трябва да предположиш, ...

670301

Poesía

2021-11-06T09:13:23+02:00 765 1 1

Бели сълзи за черни дни 🇧🇬

Малко сушени сълзи за изпът, в пергамент от заблуда?
Знаеш ли колко лесно дъждът ги превръща във супа.
Ще ти потрябват. Тръгнал си, без цел и без път,
а така най-сигурно се изгубваш.
Ще си гладен. А сълзите, като ги намокриш, тежат. ...

670301

Poesía

2021-10-28T09:21:52+03:00 723 1

По Архангел 🇧🇬

Моите мъртви
на дълга редица от пламъци
вкупом полягат
към сухата спечена твърд.
Жълти, по края със черно - ...

670301

Poesía

2021-10-24T13:09:18+03:00 822 1

"Натам" 🇧🇬

Отеснява светът.
Всички живи в едно,
като малки матрьошки,
кухините запълваме.
А си мислим, ...

670301

Poesía

2021-10-17T10:02:05+03:00 789 2

От името на моето поколение 🇧🇬

Не ти вярвам, Ракел!
Не ти вярвам, че нашето детство
беше сиво и грозно, като очна протеза
на застреляна птица!
Не ти вярвам, ...

670301

Poesía

2021-10-12T15:43:38+03:00 995 2 1

Да скочиш... за мен 🇧🇬

Да скочиш
от ръб на Вселената,
затворен
във някаква капсула,
увит , ...

670301

Poesía

2021-10-09T10:56:41+03:00 830 1 2

Да завържем моторите 🇧🇬

Хей! Ела! Ще те водя
към моите тъмни блата
със печални върби
и извадени корени,
в брегове с ...

670301

Poesía

2021-10-04T16:59:12+03:00 782 1

Есенно, гъделичкащо 🇧🇬

Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска, ...

670301

Poesía

2021-09-30T11:42:45+03:00 1.4K 1

Господин Самовлюбеност 🇧🇬

това беше
неговият дворец
и балът, на който
покани и враговете си
с венециански маски ...

670301

Poesía

2021-09-27T08:31:51+03:00 906 1 2

Прохождане на поет 🇧🇬

Той прохожда
в каменни обувки,
с наранени боси стъпала.
Малки крачки,
спъвания... Счупени, ...

670301

Poesía

2021-09-23T08:25:39+03:00 724

Любовта на края на кабела 🇧🇬

По кабела ли?
Любовта към себе си
ни чака там, от другата страна.
Самотен кабел
и самотен път на себеопознаване. ...

670301

Poesía

2021-09-18T16:30:20+03:00 759

И най-вече време 🇧🇬

Между това, какво мислиш ти,
и това, какво смятат другите,
е отворена пропаст.
Ще ти трябва дебело дърво
да прорасне във фугите; ...

670301

Poesía

2021-09-13T19:37:01+03:00 1.5K 1 1

Ти си следващият! 🇧🇬

Ти си следващият!
От това трябва да те е страх.
И това - да преодоляваш.
Ти си следващият
- по-дълбокият сняг, ...

670301

Poesía

2021-09-08T17:17:00+03:00 1.5K 2 1

Хижа 🇧🇬

Как бързо се разтапяха минутите,
покапали от восъчната свещ
върху килима. Как стопиха думите
и изгориха всеки луд копнеж
в отблясъците кротки на камината ...

670301

Poesía

2021-09-02T19:56:14+03:00 903 3 4

В необозримото 🇧🇬

някой ден
може би ще се престраша
да се срещнем
на другия край на вселената
под самотно дърво ...

670301

Poesía

2021-08-28T23:52:17+03:00 992 2

И аз - към Музата 🇧🇬

Изстържи ме!
До болка ме изстръжи!
Без причина!
Направи си труда!
Като ябълка ...

670301

Poesía

2021-08-23T21:56:07+03:00 1.2K 1

Ако някога гледаш на кафе 🇧🇬

Нарисувай ми очи
в порцелановата чаша
със утайката. Кажи,
че ме виждаш как от сдрача
на изпитото кафе ...

670301

Poesía

2021-08-19T14:03:03+03:00 731 1

Спокойно, като морско вдишване 🇧🇬

Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му ...

670301

Poesía

2021-08-16T16:14:18+03:00 695

Да ви имам проблемите! 🇧🇬

Вдигнала съм ръце.
(Дали не ги пък повдига и вятърът?)
И съм си изпрала душата
от спорове.
Битките, по-точно - оглозганите им кости, ...

670301

Poesía

2021-08-10T23:07:09+03:00 830

Фокстрот 🇧🇬

Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост ...

670301

Poesía » De humor

2021-08-08T12:30:47+03:00 785 1 1

За "Добро утро" 🇧🇬

Рано-рано
умората настани
голото си дупе
върху гърдите ми,
опря боси петички ...

670301

Poesía

2021-08-06T12:47:06+03:00 716

Спомените ти, в които ме няма 🇧🇬

Ръцете ти миришат на море,
погълнало лъчи от хоризонта,
на мидено прорасли брегове
и на олющена рибарска лодка.
Ти с яките си възлести крака ...

670301

Poesía

2021-08-03T09:07:03+03:00 755 6

Неспомняне 🇧🇬

Е, и с това се свиква -
да си кал,
една от многото;
листо, отнесено от бързея.
Но не боли, да знаеш, ...

670301

Poesía

2021-08-01T21:45:36+03:00 742 1 2

Да се събудя до теб 🇧🇬

Две шепи светлина
ми даде утрото
през клонестите пръсти
на прозореца.
Две ноти в песента ...

670301

Poesía

2021-07-25T11:41:04+03:00 1.2K 1 1

Крадлата 🇧🇬

не е истина просто
как така се разминахме
изпълзя изпод моста
не клошарка простинала
сополива и зла ...

670301

Poesía

2021-07-18T20:11:39+03:00 807 4 3

Черният щъркел 🇧🇬

Аз съм от онези, с изгорелите гнезда. Затова съм в сажди, а перата ми докъм средата си са станали на тънки кончета от кератин. По червените ми крака още има бели сенки от болката - негативи от старите ленти.
Имам три големи яйца, които успях да спася. Всеки миг чакам да се излюпят.
Лято е. А трябва ...

670301

Prosa

2021-07-16T08:05:26+03:00 1.1K 3

10 000 километра над земята 🇧🇬

Безкрайна свобода!
Доколкото свободни могат да са пеперудите,
неосъзнали, че светът
да свършат свойте полети ще ги принуди.
Безкрайна самота! ...

670301

Poesía

2021-07-11T14:15:59+03:00 771 1

Небето над Сопот 🇧🇬

Небето е надвесило гърди,
готови да изскочат изпод облак,
със който някой кротко го зави,
преди да го напусне в тайна доба,
след като в кървав залезен чаршаф ...

670301

Poesía

2021-07-05T22:49:47+03:00 722

Животи 🇧🇬

Една жена
заплиташе съдби.
Нанизваше животи върху шишове.
Обръщаше наопаки лъжи,
премяташе по две, по три, ...

670301

Poesía

2021-06-30T11:48:57+03:00 799 3

Ей тъй на! 🇧🇬

Усмихни се!
Тъй на, без причина!
На абсурда се усмихни!
На това, че животът преминал,
ти се сещаш за свойте мечти, ...

670301

Poesía

2021-06-27T07:48:54+03:00 1.2K 2

Черен петък 🇧🇬

Не е имало кръст.
Или не. Били са стотици.
От повехналите очи
са се стичали сълзи,
изсушени от птиците ...

670301

Poesía

2021-06-22T13:16:52+03:00 806 1

Гарра руфа 🇧🇬

Той няма име
(като циганите е
с по няколко
за против уроки).
Той риба Гарра руфа е; ...

670301

Poesía

2021-06-18T09:49:50+03:00 1.3K 3

Закъсняла любов ли? 🇧🇬

Закъсняла любов?
Не, не съм закъсняла.
Аз съм точно навреме -
като дървена гара,
кантонерка, обслужваща ...

670301

Poesía

2021-06-08T16:46:12+03:00 727 1