agapeiya_polis
122 el resultado
Тъй красива, изящна и бяла,
тя застана на лунния праг
и съблече сърцето си - вяла,
но остави тъгата за враг...
Всичко друго по детски прогони, ...
  559 
Няма я, няма го - нийде
не виждам...
Сам
е останал взорът ми.
Там... ...
  574 
Една лъжа се покатери
в чинията на моя глад,
не бе голяма, но намери
приют в житейски мармалад...
След нея лазеха, горките, ...
  587 
Одежда смирена облече,
верига от срам я обви -
само е сърцето ѝ вече,
в затвора от живи мечти...
Кога ли отново ще пие ...
  602 
Новогодишно
* * * * * *
Бели дарове С птича украса
ветровито ни пеят. елхата се събужда.
Комини пуфтят. Януарски пир. ...
  559 
Нека да е тихо, нека да е топло,
обич да изпълва нашите сърца,
нека са щастливи всичките ни вопли,
а душите – чисти като на деца...
Нека да бълбукат в хубавите къщи ...
  637  17 
Завесата се вдигна и тя замръзна на място. Никой не знаеше, че това не е част от сценария. Заслепиха я предразсъдъци. Дали бяха нейните собствени или на някой от публиката...? Именно това предстоеше да разбере младата актриса тази вечер. От малка мечтаеше да практикува театрално изкуство и сега, ког ...
  496 
Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балери ...
  511 
Светът е нашият дом. В него сме се родили и за добро или лошо всеки ден той e различен. Защо ли? Защото ние се променяме... Ставаме по-добри и той с нас става по-приятен, ставаме по-лоши и след това светът ни е крив - искаме да го направим друг. Но не е ли това нашият начин да нагодим обстоятелстват ...
  2912 
Свърши циганското лято –
есен е...
Вятър короните мята –
бесен е...
Украси по дърветата – ...
  416 
Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...
Едва поемам въздух днес от злоба ...
  408 
Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...
Нотите на глухотата пак танцуват ...
  1409 
Направих си надежди във очите ти -
безбрежно сини – морска шир.
Прегърнах те във мъката на дните ти,
изплаках обич в черен пир.
Една прозрачна, светла люлка ...
  464 
Звездите се разпаднаха в очите ми,
снежинките им паднаха навред,
завиха и обагриха мечтите ми,
сияние огря в свещен завет...
Луната, самотна, разплака нощта - ...
  695  11 
/по мотиви от народното творчество/
Пет калинки се събрали
пак на селския мегдан
и хорце си заиграли -
над пазара там отбран... ...
  562 
Прегръщам пътеките шарени
на живота, изпъстрен с тъга.
Цветове - невинни, опарени,
под залязваща плахо дъга...
Грехове изповядвам, заварени ...
  512  15 
Дойде ти самотно,
тъй както се раждаме всички...
Погледна сиротно -
потърси по стара привичка,
да видиш, очите ми - ...
  718  15 
Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...
И убиваме всичките спомени, ...
  628  12 
Луната ми намига нощем,
убивам двама-трима насън,
лакират ми, черни, ноктите
и гледам бебешка снимка вън...
И често се возя на такси, ...
  663 
Въпрос: - Коя съм аз? -
- Аз цялата съм болка...
- Защо? - За теб, за нас.
- Какво направих толкоз?!
- Ти - нищо, но в захлас ...
  436 
Лятно
* * * * * *
Дъждът рисува, Полето цъфна,
Слънцето му се смее - пчелички смело жужат -
земята люби. врабчови клюки. ...
  671  12 
Когато ми говориш – слушам
душата ти, в лицето ти
чета...
Когато си до мен – обичам
смелостта ти, с мислите ти ...
  461 
Темида нека да отсъди,
за всяка тежка дума, нежно.
В сърцето нека да събуди,
от всяко старо зло, метежно -
тиха обич... ...
  597 
На М...
Навънка птиче чурулика..
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак, ...
  465 
Молитва - Изповед - Мечта
Не ме замеряй с камъните тежки,
на черните си мисли и слова,
не ме изпивай с поглед „нечовешки” -
не съм готова – не и за това. ...
  1325  18 
Баба пържи ми филийки,
с малки пресни яйчица,
бухти слагаме в чинийки,
с разни сладки нещица...
Баба прави сладка супа, ...
  770  15 
Кошмари ме гонят
и нощем, и бягам...
Вини ми говорят,
къде да ги слагам?...
Раздели ме порят - ...
  498  14 
Оставям перото –
ще търся късмета си
другаде.
Оставям, защото
страхът ме оплита, ...
  541 
/малко закъсняла/
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва. ...
  717 
За красивото споменът тича
по пътека от две-три сълзи
и отново на теб ми прилича
всичко свято пред мойте очи...
На обидата дни отредихме... ...
  695  18 
Животът се усмихва лаконично
във твоето прозрачно огледало
и бавно те увлича драматично,
завива те с измамно одеяло...
Излива в теб емоции щастливи, ...
  1448  26 
Подвила опашка
пред наш'та Любов,
заблудата търси
във Нея покой... и
зов за отровена ...
  489 
Защо изчезна ти във мен...?
Защо направи ме щастлива...?
И пак Любов си в този ден,
когато мъката ми дива
ме хвърля в размисъл безумен ...
  385 
Блокче малко -
четири етажа,
с две липи отпред.
Гледат жалко
прозорците даже - ...
  638 
Две яйца се сбили
в алени бои,
баби - благи, мили
в козунаци три
орехчета скрили. ...
  521 
(по мотиви от народния фолклор)
Слънцето притихна. Отпусна хилядите си ръце, за да си почине и отстъпи място на лунните страсти. Червеният нощен фенер се огледа, преброди наоколо, търсеше пристан за поредната си оргия. Накрая на малко селце, срамежлива, бе скрита една широколистна компания. Множеств ...
  1859 
ПРОЛЕТНО
* * *
Слънчо поглежда
през облачни пелени -
Пролетта вика. ...
  591 
Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...
  902 
Каламбурена погача
скача
и огрява там във здрача.
Кой ли ще я изяде?
Кой със мене се закача? - ...
  797 
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
  475 
Propuestas
: ??:??