Anita765
296 el resultado
Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...
718
8
8
Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
1078
13
12
Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...
697
3
5
Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...
739
6
7
И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...
651
5
5
Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
715
7
9
Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...
710
4
7
Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко, ...
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко, ...
682
7
11
Здравейте, драги читатели!
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...
640
3
7
Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета. ...
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета. ...
660
6
11
Тази есен се случи сезон
на тъгата, от болка нашарена.
Тънка струна е всеки неврон,
щом докоснат го залези алени.
Виждам някъде летния смях, ...
на тъгата, от болка нашарена.
Тънка струна е всеки неврон,
щом докоснат го залези алени.
Виждам някъде летния смях, ...
402
7
9
посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...
544
7
13
Дълго завръщане, все на обратно.
Пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш,
никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ, ...
Пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш,
никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ, ...
854
7
9
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...
1837
22
22
Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея, ...
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея, ...
427
5
10
Когато ми разказваш вечер за дъжда,
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга, ...
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга, ...
799
13
13
Дочакаха върбите да се върна
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя ...
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя ...
628
9
12
посветено...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми. ...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми. ...
546
9
13
Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...
2210
16
21
Отесня ми светът от сезоните есенни,
от зародиши, в тъмно до въглен ожарени,
от шумá на тълпите, тревожните вестници,
от лъжите, превърнати в истини алени,
от каляване в твърдост, мечти непожалени, ...
от зародиши, в тъмно до въглен ожарени,
от шумá на тълпите, тревожните вестници,
от лъжите, превърнати в истини алени,
от каляване в твърдост, мечти непожалени, ...
388
2
5
Бляскав неон и дъждовни паважи,
скита се нощем дъжда.
Неми са думите. Как да ти кажа,
колко смразява студа.
Трескаво търся остатък от срички, ...
скита се нощем дъжда.
Неми са думите. Как да ти кажа,
колко смразява студа.
Трескаво търся остатък от срички, ...
495
10
13
Облачно време. Кръгла луна
скита в небето безвездно.
Някъде спи на топло денят.
Някой завил го е с нежност.
Къс тишина обвива града, ...
скита в небето безвездно.
Някъде спи на топло денят.
Някой завил го е с нежност.
Къс тишина обвива града, ...
834
11
11
Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...
486
2
9
Здравейте, драги читатели!
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...
1479
5
7
Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
628
7
13
Отива си, отива си денят
в пожарите на залеза червен,
тревите и цветята ще заспят,
луната дълго ще говори с мен.
Щурчета ще проточат своя вик ...
в пожарите на залеза червен,
тревите и цветята ще заспят,
луната дълго ще говори с мен.
Щурчета ще проточат своя вик ...
661
9
11
Охулиха я. Не можа да светне.
Изпиха после виното в тъма.
Продажна я наричаха, проклета,
тя гледаше ги плаха и сама.
Прибра крилете, свити и ранени, ...
Изпиха после виното в тъма.
Продажна я наричаха, проклета,
тя гледаше ги плаха и сама.
Прибра крилете, свити и ранени, ...
534
8
14
Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг, ...
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг, ...
474
11
11
Животът беше я смалил до точка,
зависима единствено от чужди хора,
без корени, без покрив и без почва,
с очи, зареяни през мъничък прозорец.
От спомените – черно-бели снимки, ...
зависима единствено от чужди хора,
без корени, без покрив и без почва,
с очи, зареяни през мъничък прозорец.
От спомените – черно-бели снимки, ...
518
6
13
Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...
447
7
13
Видях един клошар със якето ти, татко,
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.
Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен, ...
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.
Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен, ...
645
8
17
Нощта без сън е някакъв чертожник.
Чертае сфери, спомени, картини.
И нищо в нея не изглежда сложно,
и всичко в нея – отшумяло минало.
Нощта загърбва всеки паднал делник ...
Чертае сфери, спомени, картини.
И нищо в нея не изглежда сложно,
и всичко в нея – отшумяло минало.
Нощта загърбва всеки паднал делник ...
687
9
20
На Коледа навярно ще сме по-добри.
Богатият дарявайки ще се пречисти,
а бедният, в тълпите сам и неоткрит
на възел ще завърже мрачните си мисли.
Невярващият някак ще се довери, ...
Богатият дарявайки ще се пречисти,
а бедният, в тълпите сам и неоткрит
на възел ще завърже мрачните си мисли.
Невярващият някак ще се довери, ...
1166
3
11
Виж, вятърът рисувал е картини
отвън по заскрежените стъкла
и питам се, кога оттука минах,
била ли съм или не съм била.
Навярно някога, когато детство ...
отвън по заскрежените стъкла
и питам се, кога оттука минах,
била ли съм или не съм била.
Навярно някога, когато детство ...
578
9
15
Тя тихо, много тихичко си стене.
Една от всичките… на първа трето.
Изглежда мъничка и примирена.
Машината на друг върти кафето.
Пълзи по коридора бавно време. ...
Една от всичките… на първа трето.
Изглежда мъничка и примирена.
Машината на друг върти кафето.
Пълзи по коридора бавно време. ...
453
4
7
Аз не мога да бъда логична,
да обичам не мога насън.
Уморява ме вечното тичане,
тишината ми остър е звън.
И не вярвам, че имало вечност, ...
да обичам не мога насън.
Уморява ме вечното тичане,
тишината ми остър е звън.
И не вярвам, че имало вечност, ...
660
4
6
Зъзнат тревите, мъглите се стелят.
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.
Скитам навънка по мокри площади. ...
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.
Скитам навънка по мокри площади. ...
475
5
16
„Неповярвалия обич
(скрил е някъде
в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати. ...
(скрил е някъде
в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати. ...
594
6
9
Каква луна е грейнала навънка,
върви ми се по белия ѝ път.
Да се засмея, да извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.
Да извървя полето ѝ небесно, ...
върви ми се по белия ѝ път.
Да се засмея, да извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.
Да извървя полето ѝ небесно, ...
630
6
10
Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...
634
2
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
