Anita765 (Ани Монева) - Obras

За вярата на врабчетата 🇧🇬

Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-30T10:22:43+02:00 934 8 8

По стъпалата 🇧🇬

Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-25T23:26:07+03:00 1.3K 13 12

Изгаряне 🇧🇬

Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-18T08:30:49+03:00 852 3 5

Когато забравя 🇧🇬

Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-17T02:58:05+03:00 934 6 7

За тълковните речници без приложение 🇧🇬

И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...

Anita765

Prosa » Relatos

2018-10-12T11:05:32+03:00 809 5 5

Октомври не пита 🇧🇬

Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-10T23:38:27+03:00 883 7 9

Клошарят 🇧🇬

Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-09T01:19:48+03:00 903 4 7

За пресятите думи 🇧🇬

Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-10-05T11:55:11+03:00 869 7 11

Дългият път към куково лято 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...

Anita765

Prosa » De humor

2018-10-04T17:54:12+03:00 815 3 7

Приспивно 🇧🇬

Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета. ...

Anita765

Poesía » Versos blancos

2018-10-03T00:37:14+03:00 904 6 11

Събуди ме 🇧🇬

Тази есен се случи сезон
на тъгата, от болка нашарена.
Тънка струна е всеки неврон,
щом докоснат го залези алени.
Виждам някъде летния смях, ...

Anita765

Poesía

2018-09-23T16:39:18+03:00 587 7 9

Не тръгвай 🇧🇬

посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-09-13T13:40:06+03:00 719 7 13

Път на обратно 🇧🇬

Дълго завръщане, все на обратно.
Пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш,
никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ, ...

Anita765

Poesía » Versos blancos

2018-08-16T13:07:17+03:00 1.1K 7 9

Къща от думи 🇧🇬

И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-07-22T00:20:43+03:00 2.4K 23 22

След години 🇧🇬

Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея, ...

Anita765

Poesía

2018-07-02T17:59:31+03:00 560 5 10

Тишината в мен 🇧🇬

Когато ми разказваш вечер за дъжда,
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-06-22T17:33:48+03:00 966 13 13

Тежестта на стряхата 🇧🇬

Дочакаха върбите да се върна
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-06-17T22:30:02+03:00 771 9 12

Ден, в който порастваш 🇧🇬

посветено...
Смъртта е алчна, хищно взема.
Момиче, стискай за ръката брат си.
Прости молитвите си неми,
светът когато се руши на атоми. ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-06-03T10:02:30+03:00 727 9 13

Животът продължава 🇧🇬

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-05-29T11:40:25+03:00 2.6K 16 21

Когато светът отеснее 🇧🇬

Отесня ми светът от сезоните есенни,
от зародиши, в тъмно до въглен ожарени,
от шумá на тълпите, тревожните вестници,
от лъжите, превърнати в истини алени,
от каляване в твърдост, мечти непожалени, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-05-15T15:24:46+03:00 552 2 5

Събуждане в ежедневието 🇧🇬

Бляскав неон и дъждовни паважи,
скита се нощем дъжда.
Неми са думите. Как да ти кажа,
колко смразява студа.
Трескаво търся остатък от срички, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-05-11T14:28:15+03:00 628 10 13

Дъждовно 🇧🇬

Облачно време. Кръгла луна
скита в небето безвездно.
Някъде спи на топло денят.
Някой завил го е с нежност.
Къс тишина обвива града, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-04-01T14:19:55+03:00 1K 11 11

Посрещане на спомени 🇧🇬

Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...

Anita765

Poesía

2018-03-28T02:33:11+03:00 644 2 9

Цената на доверието 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...

Anita765

Prosa » De humor

2018-03-05T00:45:55+02:00 1.9K 5 7

Спомен от високото 🇧🇬

Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...

Anita765

Poesía » Del paisaje

2018-03-01T10:20:03+02:00 860 8 14

Рисувано след два 🇧🇬

Отива си, отива си денят
в пожарите на залеза червен,
тревите и цветята ще заспят,
луната дълго ще говори с мен.
Щурчета ще проточат своя вик ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-02-21T13:34:26+02:00 821 9 11

Просто се случва 🇧🇬

Охулиха я. Не можа да светне.
Изпиха после виното в тъма.
Продажна я наричаха, проклета,
тя гледаше ги плаха и сама.
Прибра крилете, свити и ранени, ...

Anita765

Poesía

2018-02-14T16:41:43+02:00 671 8 14

Щрих от обич 🇧🇬

Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг, ...

Anita765

Poesía » De amor

2018-02-04T22:47:22+02:00 659 11 11

Старицата 🇧🇬

Животът беше я смалил до точка,
зависима единствено от чужди хора,
без корени, без покрив и без почва,
с очи, зареяни през мъничък прозорец.
От спомените – черно-бели снимки, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-02-01T10:04:06+02:00 648 6 13

Искам да зная 🇧🇬

Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-01-16T23:27:00+02:00 627 7 13

Якето на татко 🇧🇬

Видях един клошар със якето ти, татко,
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.
Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен, ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-01-10T22:56:39+02:00 854 8 17

Нощна разходка 🇧🇬

Нощта без сън е някакъв чертожник.
Чертае сфери, спомени, картини.
И нищо в нея не изглежда сложно,
и всичко в нея – отшумяло минало.
Нощта загърбва всеки паднал делник ...

Anita765

Poesía » Otra

2018-01-09T16:14:59+02:00 844 9 20

Коледни нюанси 🇧🇬

На Коледа навярно ще сме по-добри.
Богатият дарявайки ще се пречисти,
а бедният, в тълпите сам и неоткрит
на възел ще завърже мрачните си мисли.
Невярващият някак ще се довери, ...

Anita765

Poesía

2017-12-23T14:58:51+02:00 1.4K 3 11

Зимно 🇧🇬

Виж, вятърът рисувал е картини
отвън по заскрежените стъкла
и питам се, кога оттука минах,
била ли съм или не съм била.
Навярно някога, когато детство ...

Anita765

Poesía » Otra

2017-12-21T10:06:37+02:00 733 9 15

Бялата 🇧🇬

Тя тихо, много тихичко си стене.
Една от всичките… на първа трето.
Изглежда мъничка и примирена.
Машината на друг върти кафето.
Пълзи по коридора бавно време. ...

Anita765

Poesía

2017-12-02T22:26:06+02:00 639 4 7

Всъщност 🇧🇬

Аз не мога да бъда логична,
да обичам не мога насън.
Уморява ме вечното тичане,
тишината ми остър е звън.
И не вярвам, че имало вечност, ...

Anita765

Poesía » Otra

2017-11-25T18:18:32+02:00 881 4 6

Без светлина 🇧🇬

Зъзнат тревите, мъглите се стелят.
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.
Скитам навънка по мокри площади. ...

Anita765

Poesía » Otra

2017-11-23T11:33:00+02:00 653 5 16

Когато нямам думи 🇧🇬

„Неповярвалия обич
(скрил е някъде
в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати. ...

Anita765

Poesía

2017-11-21T13:19:33+02:00 734 6 9

Бяло 🇧🇬

Каква луна е грейнала навънка,
върви ми се по белия ѝ път.
Да се засмея, да извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.
Да извървя полето ѝ небесно, ...

Anita765

Poesía

2017-11-02T09:14:34+02:00 799 6 10

Прогноза 🇧🇬

Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...

Anita765

Poesía » Del paisaje

2017-10-31T00:58:24+02:00 824 2 9