Anita765 (Ани Монева) - Obras

Миг безвремие 🇧🇬

Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето ...

Anita765

Poesía

2010-04-13T22:31:31+03:00 1.6K 1 21

Зад ъгъла 🇧🇬

На улицата, в следващата пряка,
слънчевото зайче палаво се спря,
сгуши се в надвесената стряха
и в очите на момче се припозна.
Трапчинково усмихна се момиче, ...

Anita765

Poesía

2010-02-28T22:49:13+02:00 998 11

Ще ме познаеш 🇧🇬

Когато се завръщаш, стъпвай много тихо.
Нощта отдавна твоя аромат е уловила,
като вода са стъпките и в тях притихвам –
ухание, което във очите дълго съм таила.
Когато галиш ме, помни, недей забравя, ...

Anita765

Poesía

2010-02-14T16:52:11+02:00 1K 1 11

Точно във сряда 🇧🇬

“... Влюби се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
Хвърли самотата си,
пей и мечтай!”
Ивайло Диманов ...

Anita765

Poesía

2009-12-23T23:05:50+02:00 2.4K 26

Моето начало 🇧🇬

“Къде започваш ти? Къде започваш...
И път ли си... Или дъждовна сянка.”
П. Парнарев
Започвам там, където ражда се дъждът,
от дъното на всички полети на птиците, ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-12-08T18:13:33+02:00 1.1K 1 25

Името ти във камбанен звън 🇧🇬

В памет...
Понякога ще слизаш във нощта –
невидимо, с най-тихите си стъпки
и вятърът ще бъде твоята ръка,
от ласката навярно ще потръпвам. ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-12-05T09:15:06+02:00 1K 1 21

Закъснях за съня ти 🇧🇬

Провокирано от:
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи. ...

Anita765

Poesía

2009-10-28T13:00:40+02:00 1.3K 22

Отлетяло село 🇧🇬

Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.
Циганското лято кацнало в очите му.
Две кокошчици си спорят с тишината
и отекват някъде сълзите на върбите.
Някакво дете е спряло до чешмата. ...

Anita765

Poesía

2009-10-22T23:09:39+03:00 2.5K 35

Той има си куче 🇧🇬

Той е там. Облечен е дрипаво.
Накуцва тъжно с левия крак.
Има си куче. То пък е рижаво.
Скитник с лице, пропито от прах.
Снощи по тъмно имаше улица, ...

Anita765

Poesía

2009-10-18T16:21:49+03:00 1.1K 25

Люляково утро 🇧🇬

И в утрото отново пак е пъстро.
Дърветата – с разтворени чадъри
дълго шепнат през деня до късно,
че днес затворили са всички бури.
А аз вървя с усмивка по паважа, ...

Anita765

Poesía

2009-08-23T23:49:40+03:00 1.8K 21

Липсите не носят свобода 🇧🇬

„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев ...

Anita765

Poesía

2009-08-18T23:38:54+03:00 1.1K 19

Тиха обич 🇧🇬

Заплетеният полъх във косите си ми ти,
мечтата ми стаена в мъжките ти длани,
усмивката в забързаните сиви дини
и думите, които във стиха ми ще останат.
Понякога превръщаш се във топъл дъжд ...

Anita765

Poesía

2009-08-15T20:25:09+03:00 1.3K 1 12

А ти 🇧🇬

И как ли ми измисли макове,
когато циганското лято си отива,
и слънцето прекрачва прагове,
намига ми, помахва и се скрива.
И как ли изпревари го и скри ми ...

Anita765

Poesía

2009-08-12T08:31:19+03:00 1.2K 19

Вятърно 🇧🇬

Дъхът на вятъра ме гали с устни,
а той отдавна има твоите очи.
И толкова не искам да го пусна,
пък той усмихва ми се и мълчи.
Разрошва палаво косите ми ...

Anita765

Poesía

2009-08-09T21:49:57+03:00 1.1K 20

Самотата е с лице на скитник 🇧🇬

на И.К.
Не плачи с пресъхнали сълзѝ.
Всеки носи своята пустиня,
от която пари и тежи
сутрин, щом нощта осъмне в синьо. ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-08-02T23:20:09+03:00 1.3K 1 22

Морето ще изглежда ненапълнено 🇧🇬

Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно, ...

Anita765

Poesía

2009-07-21T15:23:21+03:00 824 1 13

Когато досънувам 🇧🇬

Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката ...

Anita765

Poesía

2009-05-14T20:52:15+03:00 973 19

Чисто като летен дъжд 🇧🇬

Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля ...

Anita765

Poesía

2009-05-10T13:37:04+03:00 1.1K 1 16

Нощ с аромат на дъжд 🇧🇬

Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...

Anita765

Poesía » Del paisaje

2009-05-05T13:01:09+03:00 1.2K 1 20

Белязани 🇧🇬

"Белег по рождение
е тази нощ,
останала сама
в очите ти."
П. Парнарев ...

Anita765

Poesía

2009-04-29T21:16:59+03:00 1.2K 18

След една година 🇧🇬

Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната ...

Anita765

Poesía

2009-04-26T08:12:41+03:00 1.1K 1 19

На тръгване 🇧🇬

Вземи си ръката и пръстите. Всичко.
Твоята част от сърцето също вземи.
Аз имам прозорец, по който се стичат
две капки от извървяните вече следи.
Вземи си очите, не поглеждай назад ...

Anita765

Poesía

2009-04-23T20:31:23+03:00 947 1 25

По средата 🇧🇬

Не се научих
никога да тръгвам,
когато залезът вещае нощ
и първата звезда нащърбено
светлее някъде, ...

Anita765

Poesía

2009-04-16T22:02:39+03:00 1.4K 1 31

Есенна обич 🇧🇬

Толкова трудна е тази есенна обич,
когато снегът дошъл е пред прага.
Всяко късно есенно цвете е горест
и тъга, която тихо в очите пробягва.
Пожълтялата шума бавно повяхва, ...

Anita765

Poesía

2009-04-12T20:33:46+03:00 1.1K 22

Синьо мълчание 🇧🇬

провокирано от:
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял, ...

Anita765

Poesía

2009-04-10T08:51:18+03:00 1.3K 33

Малко е нужно 🇧🇬

Аз съм другата, чуждата, късната,
ти пък си моето дълго очакване.
Две планети от небето откъснати,
толкова болка побрали в сърцата си.
Толкова болка, без място за обич, ...

Anita765

Poesía

2009-04-08T20:33:41+03:00 1.1K 24

Различия 🇧🇬

Аз съм хубава, а ти - романтичен.
Разпиляна съм, а ти - така прибран.
Мълчалива съм, ти вечно сричаш.
Когато заваля, си носиш дъждобран.
Припряна съм, ти никога не бързаш. ...

Anita765

Poesía

2009-03-15T08:27:17+02:00 1.1K 26

А сякаш се завръща лято 🇧🇬

Чешмата до вратата пак е същата.
Една пътека тръгва да ме води,
а орехът ме гледа как се връщам
в съня, където дълго-дълго бродих.
Асмата снежна е и много бяла, ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-03-06T09:09:40+02:00 1.2K 22

Недовършен куплет 🇧🇬

По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите. ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-02-10T18:33:35+02:00 1.1K 1 26

Да помълчиме само 🇧🇬

Дойдох. Отдавна не бях се прибирала.
Навалял е снегът във косите ти, мамо.
Труден и тъжен сезонът на зимата
днес попрегърбил е малко твоето рамо.
Небето отново се вглежда в очите ти, ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-01-21T19:04:23+02:00 1.2K 1 32

Обич, стих и бели листи 🇧🇬

на Маги
Все още обличаш красивото в стих.
Все още запалваш във него свещица.
Все още докосваш с най-нежния вик.
Все още в думи летиш, сякаш си птица. ...

Anita765

Poesía

2009-01-18T18:36:47+02:00 1.9K 22

Когато... 🇧🇬

На Маги
Очите на сърна когато плачат,
луната многолика ще отпие
и после ще разкъса бледа здрача,
а утрото с конец ще го зашие. ...

Anita765

Poesía » Otra

2009-01-13T09:33:06+02:00 1.2K 25

Миг 🇧🇬

Ще ме запомниш. Снимка на стената,
поставена след дългото пътуване.
Откри ме сред маковете и тъгата,
в копнежите от нощното сънуване.
Ще ме запомниш все така разсеяна, ...

Anita765

Poesía

2009-01-07T13:15:36+02:00 1.1K 31

Само малко 🇧🇬

Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража. ...

Anita765

Poesía » Otra

2008-12-23T17:32:22+02:00 1.1K 38

Нещо за бижутата 🇧🇬

Не нося пръстени, а само обеци.
Металът в пръстените беше леден.
Ушите ми продупчваха сплетни.
Сергията бе там и в гледах.
Избирах си ги трудни по размер, ...

Anita765

Poesía » Otra

2008-12-20T12:24:06+02:00 1.8K 32

Тогава не заплаках 🇧🇬

Харманът опустя. Тогава не заплаках.
Каскетът ти и ризата остана, дядо.
На портата отново чуках и почаках,
но този път не ме посрещна баба с радост.
Пердетата са вече други зад стъклата. ...

Anita765

Poesía » Otra

2008-12-16T08:50:05+02:00 1.2K 1 31

Мисли 🇧🇬

Сняг до сняг,
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава ...

Anita765

Poesía » Otra

2008-12-13T11:59:23+02:00 1.1K 18

Ти или аз 🇧🇬

Ти ли днес наруши ми покоя
и затвори със облак небето?
После усърдно донесе пороя
във очите и заплакаха клето.
Аз ли измислих твоето име ...

Anita765

Poesía » Otra

2008-12-12T10:56:31+02:00 952 20

Ще ти разкажа 🇧🇬

Искаш ли да ти разкажа днес за мен,
за стиховете, които не написах,
за пътищата ми и оня паднал ден,
когато някой да обичам ме ориса.
Виж какво се е събрало във очите - ...

Anita765

Poesía

2008-12-06T22:26:13+02:00 1.2K 1 24

Намери ме 🇧🇬

Намери ме, Любов, намери ме,
когато навънка падат звезди,
когато в сърцето няма пътека,
когато най-много в мене боли,
когато ръката пак е студена, ...

Anita765

Poesía

2008-11-30T10:09:20+02:00 1.6K 28