Аnna
186 el resultado
Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...
902
4
Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...
И в ме ...
1661
1
1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...
767
3
6
Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...
496
1
4
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...
1240
2
3
Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...
622
4
7
Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...
1595
5
3
Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
850
2
6
Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...
472
2
3
Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата. Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен. Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...
1155
3
2
Всяко вдишване в полунощ причиняваше болка на младата жена. Тиктакането на стенния часовник пулсираше в бягство от света. Желаеше да заспи бързо. И да съхрани всички топли чувства на сърцето, както и крехките полети на мисълта....Някъде там, между началото и края... Беше още жива... в Ада. Адът на н ...
907
Късно е. Вятърът издухва парчета дихания и ме поздравява на прозореца.
Лили преглеждаше сутрешния печат, чрез интернет и разбира се, уж случайно/ по в повечето случаи на 90 % е възможно/ прочете от статия:
„Истината не е истина. А може би няма такова понятие като истина.Колкото и обективна да е Тя, ...
Лили преглеждаше сутрешния печат, чрез интернет и разбира се, уж случайно/ по в повечето случаи на 90 % е възможно/ прочете от статия:
„Истината не е истина. А може би няма такова понятие като истина.Колкото и обективна да е Тя, ...
1004
2
..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...
425
1
С прекрачване на Аз-а към Новата 2016 –та година, си даваме равносметка за отминалата, затова и нарекох есето си – Новогодишно пътешествие по Луната. Там, където Любовта е висша естетична сила, а Обичта събира хората, за да създаде уют и топлина, светлина и надежда за Новата година.
Но мълчанието е ...
Но мълчанието е ...
2801
1
Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...
815
2
Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото ...
До – беше началото ...
1178
1
7
Понякога сънищата ми рисуват картини на бъдещото щастие. Не бих могла да забравя тази прекрасна вечер, когато те сънувах. Спомням си, че празнувахме осми март. Само двамата. Около нас всичко бе обляно в червена светлина. От двете страни се издигаше синкаво-син пламък, контрастиращ на светлината. Мас ...
1775
1
8
Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...
699
3
Имаше нещо лудо в това надбяване с времето.
Желанието на една жена и мълчанието при мъжа.
Разминаваха се в посоките, тя бе страстна и темпераментна, той – неуверен и ленив за секса, затова и тишината бе толкова различна като звукове- звън от камбани и песен на щурче. Тя се нуждаеше от силни и плътни ...
Желанието на една жена и мълчанието при мъжа.
Разминаваха се в посоките, тя бе страстна и темпераментна, той – неуверен и ленив за секса, затова и тишината бе толкова различна като звукове- звън от камбани и песен на щурче. Тя се нуждаеше от силни и плътни ...
1111
Поех към пустинята. Тук бе твърде студено за мен.
Поех към отвъдното, там бил Раят.
Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.
Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.
Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите ...
Поех към отвъдното, там бил Раят.
Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.
Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.
Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите ...
917
1
Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
516
1
„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”
Ериф Фром
...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, ...
Ериф Фром
...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, ...
531
Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
961
1
Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задъ ...
584
2
-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...
584
1
Бяхме компания. Събирахме се по групички. Естествено се оформиха и лидерите - Калоян и Сиса. Обичахме да ходим на кино, в големия парк или да слушаме групи на живо... Обличахме се спортно, някои от нас се возеха на ролери. Разполагахме с най-новите модели телефони. Денят в училище, а и извън него пр ...
586
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
