Аnna
186 el resultado
Каменно се блъска сърцето,
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...
232
1
Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...
Трябва да намеря ...
835
Идва като дихание есента, студена, но и толкова желана. Не съм уморена от морето, то се умори, не тъжа за щъркелите, те поемат по своя път, не мисля за зелените листа, те поискаха размяна.
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
К ...
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
К ...
1015
1
4
Пропадам....
Толкова е дълбоко там че бездната е Рай.
Няма определение какво е там. Адът ще е Рай.
.... Пропадам....
Няма дъно, амо имаше, щеше да е Спасение... ...
Толкова е дълбоко там че бездната е Рай.
Няма определение какво е там. Адът ще е Рай.
.... Пропадам....
Няма дъно, амо имаше, щеше да е Спасение... ...
263
Нямам второ име, а може би дори името си забравям често. Аз съм ходещо тяло, с очи, вперени в тълпата, действаща механизирана кукла. Това не съм аз, но другите смятат че съм, а този факт ме кара да се усмихвам. Устните са с цвят на мак, тялото е грациозно, нежни къдри се докосват до раменете. Ала то ...
731
1
2
Аз съм Антихрист в женски образ. На около четиридесет и шест години, с тъмна коса, с очи гледащи там, където тъмното е по-черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен, хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко.
Срещнах него, той ме гледаше с ...
Срещнах него, той ме гледаше с ...
1035
Аз съм антихрист в женски образ.На около 46години,с тъмна коса,с очи гледащи там,където тъмното е по -черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен ,хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът ми се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко Срещнах него,той ме гледаше с интерес.Бях хубава. ...
377
1
4
...Сълзите приличат на падащите есенни листа...Природата не прощава, както и болката, изнизва се водата след дъжда върху паважа. А някаква жена, с цигара в ръка, измита тъгата, смеейки се на близкия бодигард, шегата притъпява мислите.
Как бих искала да спра тези листа, да ги погаля с нежните си ръце ...
Как бих искала да спра тези листа, да ги погаля с нежните си ръце ...
672
2
Там,близо до водата, поседнах на малката дървена пейка,гледах невиждащо реката,,уж любимата беше тя,а очите-
раздрани от кървавите обърнати лъчи мълчаха ридаещо...
На онова слънце,което кара да бъдат рана, невзрачни,празни,дълбоки като бездната на Ада....Бях там,и сякаш прекрачвах нечий праг,сега из ...
раздрани от кървавите обърнати лъчи мълчаха ридаещо...
На онова слънце,което кара да бъдат рана, невзрачни,празни,дълбоки като бездната на Ада....Бях там,и сякаш прекрачвах нечий праг,сега из ...
379
4
След всяко заспиване и идващото неизбежно събуждане, очите ми говорят за любовта. Защото и денят е обич, и глътката кафе е от привикването с обич, и отиването на познатата до болка работа е от обич, защото ще вземем заплатата, макар и малка... И децата в училище, от познато задължение се опитват да ...
1435
Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, по ...
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, по ...
1273
2
2
Денят предвещаваше да е дълъг, а мислите ми крещяха още от сутринта.. В косите нежното ми тяло чертаеше дъги от шепот тих.. Пренасях себе си някъде далече,а после връщах се с копнеж... Стисках ръцете си в юмруци,а устните се сливаха със залеза, и пак, и пак..намирах смисъл да остана,самотна,забравен ...
991
1
2
Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
310
Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло. ...
871
2
11
"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...
1382
2
6
Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...
351
2
4
Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък. ...
431
1
Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...
1598
3
4
Дъждът тихо стенеше по прозореца на стаята. Самотно сърцето летеше към спомена за далечното лято, при него, обичния мъж. И глухо същото това сърце връщаше порива и копнежа за нереалното бъдеще. Седнала на коленете си, Сиси впери сините си очи към водните капки навън, а мислите и се превръщаха в сълз ...
825
Започнах да не разпознавам себе си. Бях аз, но търсех утешение за болката. Усмивката превръщаше се в клоунска гримаса. Добротата изстиваше като ледена висулка. Потърсих лек за своята рана, ала не намерих. Попитах се отново ли сгреших, не бях ли права... Мечтаех за теб и за морето, което отразяваше л ...
1803
1
В дълбокото на егото извиквам морските сирени.
В облаците сиви моля слънцето да се покаже,
а то мълчи и крие се навярно.
Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.
Готова съм да моля за пощада. ...
В облаците сиви моля слънцето да се покаже,
а то мълчи и крие се навярно.
Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.
Готова съм да моля за пощада. ...
697
Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...
691
2
И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...
1882
2
4
… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...
1072
2
8
Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...
1015
2
2
Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...
1225
2
3
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...
1182
2
7
Силата на чувствата прерязва остъклената душа,
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...
1210
4
… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...
1452
1
Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
1334
1
2
І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
1605
2
3
...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...
1131
3
2
„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
1114
9
/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
1033
1
1
Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
2009
2
6
Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...
А ...
911
4
13
Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...
808
1
1
Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
2594
3
8
Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ...
1346
2
2
Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам. Устните ми са горещи хоризонти и чертаят среднощни ласки. Ръцете докосва ...
1134
2
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
