Аnna
189 el resultado
Мога 🇧🇬
Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
500
1
Другата 🇧🇬
Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
874
2
2
Петя 🇧🇬
Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
610
1
6
Струна от обич 🇧🇬
Струна от вятър.
Разсеяни мисли.
Далечен повей.
Размазано червило.
Облачни честоти. ...
Разсеяни мисли.
Далечен повей.
Размазано червило.
Облачни честоти. ...
534
Момичето 🇧🇬
Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
515
Луна 🇧🇬
Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско глас ...
542
Забрави 🇧🇬
С мълчание изпращам залеза,
с дихание от свежест посрещам утринта.
Протягам пръстите, прибирам косите, с усмивка чакам обичта.
Ала прокрадва се в мислите страхът от срещата при пейката любима. Езерото-мълчи, вятърът-гълчи, крачка подир крачка, няма го, не дойде.
Уплаши ли се от чувствата, от пламъка ...
с дихание от свежест посрещам утринта.
Протягам пръстите, прибирам косите, с усмивка чакам обичта.
Ала прокрадва се в мислите страхът от срещата при пейката любима. Езерото-мълчи, вятърът-гълчи, крачка подир крачка, няма го, не дойде.
Уплаши ли се от чувствата, от пламъка ...
474
Живот назаем 🇧🇬
Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
1.2K
2
2
Убиец на любови 🇧🇬
Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е ...
937
1
Аз и ти 🇧🇬
В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята кос ...
1.5K
Когато любовта си тръгне 🇧🇬
Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, коет ...
1.3K
1
Роси 🇧🇬
Той влезе в кухнята. Роси готвеше яхния. Прегърна я, целуна я. Скоро хапнаха. Обядът бе като мелодия, защото се обичаха. Роси беше бременна в 3 - я месец и в тихите и големи тъмни очи се четеше приятно очакване... Гошо ходеше на две работи, за да има повече парички. Роси работеше в малко магазинче з ...
624
2
Ния 🇧🇬
Тя дойде от нищо. Роди се от жена, която и без това имаше многолюдно семейство. Трудно е да си беден и да изхранваш 9 гърла... Бащата, нехранимайко, обичаше пиячката и ако можеше да се прибира по-рядко вкъщи, отдавна да бе забегнал с някоя сводница. През този ден валеше, кротко, тихо ромонеше, но на ...
694
Сбогом 🇧🇬
Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, п ...
1K
Когато дойде любовта 🇧🇬
Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
520
1
Изтърсачето 🇧🇬
Обичах живота. Всяко трептене във въздуха улавях през призмата на любовта. От детството си нямах прекалено хубави спомени. Майка се грижеше за нас - трите деца, а аз бях изтърсачето в семейството. Майка разбрала че чака рожба на 41 години. За тогавашните нрави, това бе прекалено късна възраст. А и и ...
544
1
Вещица 🇧🇬
Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън. Тихо е и някак самотно.Птица се обажда, а после сърдито отлита. Ден, а все едно е нощ. Поласкани устните рисуват сърце. Тежи като камък.Мечтите са обърнати хоризонти.
Обличам любимата блуз ...
Обличам любимата блуз ...
1.6K
1
2
Сбогом любов 🇧🇬
Всичко започваше от края на началото. Намираш обичта и тя те поглъща като разрязана ябълка. Вкусът в първите дни е приказен, правиш планове за намереното щастие. Влюбена си, ощастливена, открита, чиста и невинна. До онази горчива глътка кафе, с малко захар, а с много илюзии. Да, горчи, какво пък! Ще ...
1K
1
Иво 🇧🇬
Не разбра защо тя спря да му пише. Не получаваше отговори, в началото се опита да си спомни с какво я бе обидил. Тя тръгна вечерта след бурната любов, усмихвайки му се, разстлала раменете с красивите си коси. На другия ден - мълчание... Звънеше, а телефонът бе изключен. Недоумяваше, смесица от трево ...
836
1
6
Нона 🇧🇬
На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...
529
1
Отронен лист 🇧🇬
Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
1.1K
1
Сърцето 🇧🇬
В звукът на тишината, сърцето бие два пъти по-бързо. Виждайки любовта, смисълът има име. Душата вече не е сама. Тя диша и се движи чрез другия
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...
1.5K
1
2
Път 🇧🇬
Каменно се блъска сърцето , а водата отнася вихъра на болката. Вълни,а душата ми прелива,спорят те, с кои са по-силни....
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите ...
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите ...
1.1K
1
Зима през май 🇧🇬
Тихата утрин ме събужда и ме гали по косата. Спирам алармата, а студът навън, ме заразява с открита воля.
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да зат ...
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да зат ...
1.4K
1
Татяна 🇧🇬
Отново е вечер,задушна,немечтана,свадлива,безпространствено суха,удря в гърдите,свива очите за кратко макар, за да остане до сутринта,когато мечтата идва и криле от нежна душевност се рее в косите на вятъра..
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...
1.2K
Момичето с копринените коси 🇧🇬
Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...
Трябва да намеря ...
769
1
2
Синьо 🇧🇬
Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...
852
1
2
