Apaika
149 el resultado
***
... в памет на Тази...
която умря в теб...
Разпилях се... стихнах...
уязвих се... ...
  1034  17 
***
Проплака в люлката небесна...
една Луна в червено кадифе...
През змийска плът смъртта й блесна...
натровена от чужди светове... ...
  660 
***
Побелях...
самотността ми ме прокуди...
споделих очите си...
и завалях... ...
  819  11 
***
Била съм тук преди...
безкрайно много пъти преминавах...
Разбрах защо вали...
в очите ти, които пресушавах... ...
  891  20 
***
Великолепно е
да те сънувам в жълто...
да те намятам
със кристално пълнолуние... ...
  1587  14 
***
"С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини." ...
  1009  16 
***
"Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори ...
  1148  24 
***
Под мойта безумна и тихичка стряха,
надеждата расне без почва и плаха...
Все по нея въздишам печална и волна,
макар да съм чужда на къщата болна... ...
  743  18 
***
Днес отново се събудих онемяла...
Не помня как заспивам в полутон...
И колко съм пребродила и полудяла...
Завръщам се, по дяволите, в този дом... ...
  682 
***
Защо не коленичите пред мен,
нещастие и свян, като магия?...
Един греховен страшен силует
от мрамор... като Бог и сила... ...
  985  10 
***
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота... ...
  954  15 
***
Залезът... като червена морска сирена... се взира в мен и ме прави друга...
Оглушах от виковете на прибоя... Ослепях от тъмнината на Тук и Сега... Но с върха на косите си докоснах Небето!
И вътре в себе си чух гласа на Магията... Шепотът не влизаше отвън. Родиха го изнемощелите ми страхове... Об ...
  1764 
***
Води ме!
Чакам този Сал от години...
греда да посее в таз мръсна душа...
Надълбоко копай във пръстта... ...
  809  15 
***
Ще ви гостя със сол
от мъртвото вълнение
на пясъчните рошави коси...
със сладък мед ...
  679  19 
***
През всичките си дни...
стени...
грехопадения...
премина гордостта ми, ослепяла до безумие... ...
  891  18 
***
И като слънце... чиста светлина
реших, че няма да ни има...
Някой знае ли дали
е живяло морето в краката ни... ...
  669  12 
***
Чух
как онзи Хаос
запърха с крилете си...
Освирепяла Земя ...
  709  10 
Помислих -
вече няма да ме срещате
сред камънаците
и уличните боеве...
Завинаги заключен дим... ...
  649 
***
Рисувам...
Листът грохнал ме гледа налудно...
Сее увяхнали цветя ръката ми
върху му... ...
  640  10 
***
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст... ...
  668 
Отдавам се...
до дъно разори ме тъй свирепа...
изпий солта ми... всичката... да почернея...
изтръгвай ме от корен без пощада...
кърши крилете ми без свян с мощта си... ...
  825 
***
Искаш ли да разчупя
една кафява стъклена обувка
на тринайсет?...
Да принеса в жертва десет ...
  646  10 
... на стихиите, които ме завърнаха...
Някога,
когато усещах морето,
по-черно от грях, във мен да се блъска,
когато солта му, пресята от мъка, ...
  818  14 
Дърво,
недей израства до безкрайност -
тъй както те посях -
да си недостижимо,
че може Бог да кривне ...
  660  11 
Не се разстройвам,
щом по улиците капят локвени лица,
щом ме понасят над леглото ми,
душат ме и ме щавят
в покаятелната си подводност... ...
  681  15 
За теб съблякоха ли се равините?
Решил да пее за неща си ти.
Безкрай да храниш какавидите,
оттам не чакай да лети!
Събратът в теб тъче оковите ...
  662 
***
Когато Луната
разцепи сребърния си трон
и подари
кристалите си на нощта ...
  742 
Отказвам да спя през нощта!
От съня ви поникват Горгони.
Със кокили раздират пръстта,
а над църквите плахи милиони...
до под кожа монаси без цвят ...
  897  16 
Сведете плоските си щения -
от еволюция загивате без плод!
Богоподобни свежи въжделения -
брокатеният пъзел е без вход!
Тя чака ви - да разплете утробите, ...
  1246  16 
Propuestas
: ??:??