Бисерка
140 el resultado
Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.
Все още съумявам да живея. ...
  386  17 
Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.
Пет. Луните горят. ...
  414  13 
Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща. ...
  311 
Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало. ...
  395  17 
Ще ме обичаш ли, ако ти кажа,
че вътре в мене никой няма
и от себе си желая да избягам?
Едва ли искаш да останеш.
Ще ме обичаш ли, ако не зная ...
  223 
Добре съм, но ще се оправя!
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста, ...
  248 
Разходи се малко в моите обувки
да усетиш бавно как кръвта ти спира.
Стягат ми, че все на място тъпкат,
и в тях, и в себе си не се побирам.
Разходи се из безкрайните баири, ...
  220 
Излъга ме! А, уж кълнеше се във вярност!
Предател - това е вече твойто име!
Нали все нямаш време, а сега твърдиш е рано
и животът бил пред нас, за да обичаме.
Нали безброи пъти бе разбито ...
  843 
Ти ли счупи вярата в небето
и надеждата на кръст разпъна,
та подритваха ме боговете
като най - недостойната смъртна?
Или вече небето прелива ...
  363 
Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното, ...
  200 
Криза, майко, криза ме налегна!
Джоба ми е празен кат държавната хазна.
Тоз кран, колко още да го стегна?
Вече мусаката я ям без кайма.
Докопах на баба сапуна домашен, ...
  349  10 
Длъжник си ми. Длъжник си ми, Животе!
Все ми вземаш и лукаво ме крадеш.
Обра ме до кости, та даже отгоре.
Колко ти струва да ме продадеш?
Имаш ли скътано, някъде там, ...
  222 
Любов. Колко лесно се убива.
Само миг на степен вечност.
И не диша вече. А е жива.
Да умре е просто твърде лесно.
Любов. Колко трудно се лекува. ...
  265 
Още помня мириса на вкъщи
и сутритите с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.
Още помня обедното слънце ...
  629 
Нямам. А, не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.
Нея имам. Нищо, че излиза скъпо. ...
  168 
Светът ще се скърши от завист и злоба,
пропи се земята с изплакана сол.
Човекът си мери успеха по джоба,
забравил, че утре отива си гол.
Кому е нужна тази сляпа суета, ...
  241 
Нарисувай ми, художнико, сърце!
Излъжи го, че няма да бъде сломено.
Нищо, че нощем на сън те кълне.
Оцвети ми го в тъмночервено.
Научи го да вярва, когато боли ...
  256 
Ледът във погледа ти разтопява.
Просмукваш се по вените ми до сърцето.
Но, с него пулса ми се ускорява.
Рисува мечтите ни с устни в небето.
Подаряваш ми рози и мъжка опора, ...
  219 
Погледът му ме пронизва,
кат' губерка селска чушка.
И вѝдя ли го сàмо, искам
като лют пипер да го изпукам.
Ръцете му – силни и здрави, ...
  328 
Живот. И мъничка стъпка встрани.
Колко кротко потъваш в калта.
Сам палиш огъня, в който гориш
и съдиш света, че ламти за вода.
Живот. Простор с нанизани случайности. ...
  277  11 
Стрелките се обръщат срещу мен.
(Как бърза, бърза глупавото време!)
Отново чаках шанс да ми даде.
И колко много пропилях по тебе.
Години до секунди се смаляват. ...
  1027  17 
Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане ...
  276 
Боли ли те, че вече няма огън
в камината, очите ни, сърцето?
За неволите ни знае само Бога,
който вечер гледа от небето.
Боли ли те, че трудно разговаряме, ...
  576 
Всичко започна откакто се родих.
До 20 го изкарах на полусъединител.
С триста диагнози се сдобих,
на туй живота ми, отказвам да съм зрител!
Да ви кажа, ама то за казване не е! ...
  354 
Гори под краката на чужда земя,
дори да сънувам, че още ме помни.
На вяло глухарче живота крепя,
строя си подслона до псета бездомни.
Над къщите се влачат облаци, ...
  261 
Обичам те във време на раздяла,
когато никъде ме водят всички пътища.
Когато дишам теб, за да остана цяла,
и искам заедно да правим бъдеще.
Обичам те във всяка мисъл, ...
  235 
Недей, сърце! Пожали душата му! Смили се!
По-чиста е от утринни сълзи.
Срещу тебе боря се! И ти, бори се!
Знам, че ужасно боли. Но, мълчи!
Недей, сърце, ти знаеш, че си болно! ...
  210 
Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Сълзи на дете заличават следите, ...
  349  15 
Събуждайки се след поредния кошмар,
изпаднала в депресия дълбока,
решавам да си взема душ със сешоар.
Но, ужас! Селяните спряха тока!
Ровичкам из гаража за въже, ...
  363 
Отново нямам избор и оставам!
А, толкова тежат ми ваще кръстове!
Не ми достигат сили да се защитавам
и не мога да пасна във дупка на плъхове.
Кръвта вода не става, знам, ...
  604 
Дръж се мамо, умолявам те!
Аз съм тук и се моля на звездите!
Не отивай в необятното небе!
Нищо, че и там жадуват за светица!
Дръж се, мамо! Моля Бога! ...
  409  15 
От днес, да знаете, съм на диета!
Само джапанките стават ми от лани!
Вместо с 10, ще вечерям с 5 кюфтета
и за месец ще увисна като гащи прани.
Ще закусвам с цветовете на дъгата- ...
  587  28 
Не съм. А бях.
И пак безследно се изгубих.
Падам. А летях.
До кокал всичко изпочупих.
Спирам. А вървях. ...
  287  10 
Усещам порив под лявата буза.
Чувствам се жива кат' фототапет.
Не влиза главата ми в новата блуза.
Тръшкам се повече от мъж с 37,5°!
Зъб! Зъб лицето ми надува. ...
  888  22 
Добре дошъл в дълбоките ми дебри!
Не се ласкай, за мъничко си тук.
Ела, преди сърцето ми да се събуди.
Намери си място из събрания боклук.
Не те обичам вече, не! ...
  528  12 
Отново сме на бойното поле,
доказвайки един над друг надмощие.
Всеки се бори за свойто небе,
делим си само безмерно нещастие.
На арената не сме сами. ...
  725 
Казват, че със хора се живее,
ама, те направо чупят тъпомера.
На който последен се смее,
му загрява бавно софтуера.
Между ушите им е толкоз празно. ...
  318 
Защо е нормално да си пееш сам, а да си говориш сам е ненормално?
  315  13 
Ти, бил ли си, приятелю, на дъното?
Помирисвал ли си под пръстта?
Усещал ли си как се впива в гърлото
пиперливия вкус на жлъчта?
Кръстосвал ли безизходици, ...
  251 
  583 
Propuestas
: ??:??