Довереница
491 el resultado
Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън: ...
  2864  17 
Живели нявга под звездите
джуджета – братче и сестриче.
Във пещера уютна под скалата
домът им бил сърце на планината.
По цял ден скитали в гората, ...
  1292  11 
На прага на страха
На Билал
Линейката подскачаше по неравните пътища надула сирената до крайност. Седях на столчето до носилката, опитвах се едновременно да прикрепвам люшкащата се банка с физиологичен серум и да следя по неравностите на сърдечния пулс крехката нишка живот в тялото на жената, която ...
  1372  10 
Ти си толкова малка и крехка.
И светът ти е само добро.
А аз вплитам съвети в жилетка
да те пазят от злоба и зло.
С всеки ред те орисвам мъниче ...
  2109  19  26 
Новогодишен бал в гората
На новородената ми внучка Цветана
И решиха в гората, животните
да загърбят враждите - безплодните.
Да посрещнат и те като хората ...
  739  10 
- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...
  1267 
Вода и въздух… Между тях – черта.
Прехвръкват светлосенки и се реят.
Оглежда се в небето мокрота,
а облаците се оглеждат в нея.
Дали е край? Или родилен белег ...
  865  14 
По склона неканена слиза мишената.
Открехва вратата ти просто със дъх.
И както стоиш, попритихнал, прицелен
откриваш, че всъщност приличаш на стръв…
Обръщаш обратно на времето мерника ...
  904  18 
Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...
  2370  18 
И ето пак е лято… И ето пак е юни…
Админът свика сайта на събор.
И куцо и сакато пое в посока Шумен
с очакване за петдесет евро.
Вместо евро обаче, раздаде детелинки ...
  473 
Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...
  905 
В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...
  1332 
Потърсих си крилете – грапав белег
върху гърба ми спомени навява.
Пълзейки по земята ежедневно
забравих откога не съм летяла.
В началото отлагах. Нямах време. ...
  1713  10  33 
Нагоре и надолу по стъпалата на възпитанието (за конкурса)
Ей това положение, най-много го мразя. Аз съм готов облечен, с палто и шапка на главата, обул съм си обувките, а жена ми тогава се сеща да проверява дали е изключила ютията, телевизора, бойлера. Дали са затворени всички прозорци.
Още по-доса ...
  1121  17 
Имало едно време вдън гори тилилейски – едно царство наречено Средното царство.
Може би защото било срединно по географско разположение, а и царят, и царицата, че и принцът му били средна хубост. Но, както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.
Ако си мислите, че това е лесно нач ...
  2018  18 
На кръстопът между невинност и вина,
тъмнее светофарът незапален.
Един сънлив и безучастен съдия,
забравил за присъдата във алено,
към помислите алчни до безочливост ...
  1056  21 
Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клав ...
  769  11 
Проклетата аларма… Тъкмо когато сънувах нещо хубаво. Няма как. Трябва да се ходи на работа. В полусън циркулирам между кухнята, банята и тоалетната.Опитвам се да не вдигам шум, че майка ми ако се събуди ще има да ми опява: „Като седиш до късно пред компютъра как ще станеш навреме, че и да закусиш ка ...
  1525  29 
“Ези” или „тура” е просто случване
под пръста на съдбата като медиум.
Държа юздите на света в юмрука си
и се надявам без дори да гледам,
че изборът ще се окаже правилен... ...
  539 
Раздрънканият автобус кашляше на всеки завой, подскачаше при всяка неравност, звуците на радиото ту се появяваха, ту изчезваха, а цветистите ругатни на шофьора изригваха при всеки трус и допълваха екзотичната картина на пътуването...
Кметът на село Девлен се прибираше в унило настроение. Конференция ...
  670  12 
Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй, ...
  468  10 
Изгубила си времето - прегърбена и тъжна,
след опит за летене годината си тръгва.
Рискуваната слава прибира във архива.
Каквото заслужава ще бъде вечно живо.
С каквото се посрамихме ще скрием от света. ...
  459 
- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...
  877  18 
Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове. ...
  749  14 
Не си ми купил боти от велур,
не виждаш новия ми маникюр,
не си напълнил кофата с кюмюр...
А вириш нос кат′ същи крал Артур.
Предълга стана тази увертюра… ...
  723  26 
Не заплювайте Юда! ( Той предаде и себе си).
А без злото светът не разбира доброто.
И за кръста не би съчинявал легенди,
с дитирамби не би възхвалявал Голгота...
Взел е трийсет монети... И какво си е купил? ...
  927  17 
Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...
  1237  11 
Нетипично за вярваща губя вярата в чудото.
Всяка външна украса възприемам за уродство.
Нетипично сънувам всички стари пристанища
и се уча да плувам върху плаващи пясъци.
Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде ...
  677  13 
Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...
  863  14 
Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит ...
  1360  29 
И врабците по стобора
сутрин тихо си говорят:
„Първокласник ще е Сашко,
но дали това е страшно?”
Сашко станал е голям ...
  829  14 
Торбичката с различности е празна…
И времето, в което бях щастлива
да бръкна в нея и да се зарадвам
не ме предупреди, че си отива.
Различни бяха думите на бурята, ...
  607  21 
Хармонията не чертае граници,
на грешни и светци не ни дели.
Понякога постила път към празника,
а друг път преценяващо мълчи...
Но винаги, когато трябва спира, ...
  764  18 
Октомври е още. Снегът поизбърза.
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...
  875  17 
Навярно изстрелът е търсил друг,
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...
  668  20 
Махмурлук с изтекъл срок на годност
„Мислиш, че няма да дойда. Тоя път не си познала.
Ей така, от злоба ще дойда.”
Светлана Лажова
И аз така - от чисто спортна злоба ...
  608  11 
Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат ...
  1477  22 
През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...
  879  16 
Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...
  918  16 
Какво се случва с времето след нас?
(Въпросът ти ме сварва неподготвена).
Когато без стрелки и без компас
на крайна спирка ще се спре животът.
И ти „безгрешен”, „грешен”- просто дух ...
  736  21 
Propuestas
: ??:??