Довереница (Дочка Василева) - Obras

Въпросът на отсечените спомени 🇧🇬

Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-07-25T13:31:40+03:00 948 18

И да си фантазирам, че в мен живее птица 🇧🇬

Отива си светът, на който се подпирах...
Познатите лица изгубват свойта същност.
И обич, и омраза в очите им застиват...
Душата заприличва на стара, празна къща...
И времето е някак скъсено до принуда. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-07-11T22:05:57+03:00 900 22

От единаци глутница не става 🇧🇬

От единаци глутница не става,
дори когато много се обичат,
дори когато поколение създават
събира ги породата "Различие".
Уж заедно изкачват стъпалата си, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-06-22T10:32:32+03:00 1K 29

Цъфтят ли през юни кокичета? 🇧🇬

Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...

Довереница

Prosa » Relatos

2013-05-30T01:43:12+03:00 1.2K 24

Неделята е обща принадлежност 🇧🇬

Ще дойда, мамо, малко след петнайсет,
в отрязъка определен за свиждане.
Ще донеса боза и малко праскови
и ще очаквам да ми се усмихнеш...
Ще се надявам да ме разпознаеш ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-05-12T09:58:11+03:00 1K 25

Относно нрава, козината - принципно 🇧🇬

И обеща вълкът: - "Ще съм добър пазач,
какво, че от гората съм дошъл.
Бях, див и неразумен затова, че
се водих на хиени по акъла.
Но днес съм друг и много съжалявам ...

Довереница

Poesía » Civil

2013-03-30T11:39:53+02:00 867 19

А всъщност сменям прошка за вина 🇧🇬

И търся път, а всъщност искам прошка
за профучалите забрани край ушите ми.
Играх комар с мишените на злото
и всичките посоки преградих...
И търся истини, а всъщност искам прошка ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-03-21T21:51:18+02:00 1.1K 10

На ръба на крясъка 🇧🇬

Хвърчи денят. И на ръба на крясъка
потъва във зениците на лампите.
Шамарите му - вятър смесен с пясък
по бузите ми аленеят пламъчно.
И днеска оцелях. Почти напук... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-02-27T08:41:07+02:00 1.1K 13

Цветята на голямата Ева 🇧🇬

Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...

Довереница

Prosa » Relatos

2013-02-18T00:20:54+02:00 1.3K 1 20

Меча приказка за "Лека нощ!" 🇧🇬

НАЧАЛО
Във тази приказна пиеса
героите са неизвестни.
Живеят в края на гората
във пещера изпод скалата. ...

Довереница

Poesía » Para niños

2013-02-08T23:55:24+02:00 1.3K 18

Дали е имало сигнал за SOS? 🇧🇬

Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-01-23T23:45:55+02:00 863 18

Декември се побира във троха 🇧🇬

Януари - надежда, закътана в жито,
февруари го смила на бяло брашно.
От него сръчно март замесва пита,
април следи растящото тесто.
Изпича май на слънцето погача, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2013-01-11T12:51:28+02:00 915 22

Просто нещо е животът 🇧🇬

Просто нещо е животът... Само трябва да си размърдаш муцунката, да налапаш бозката на мама и блажено да сучеш, докато топлата течност изпълни стомахчето ти и ти се доспи. Затваряш очи, мушкаш се навътре в пухкавата козина и е хубаво. Хубаво...
После усещаш грапавия мамин език, който те милва и измив ...

Довереница

Prosa

2012-12-26T19:37:19+02:00 1.2K 17

Само аз съм фалшив експонат 🇧🇬

Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-12-02T18:41:00+02:00 1.5K 43

На болката партнира самотата 🇧🇬

В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-11-15T13:29:22+02:00 1.1K 1 15

Ръцете на художника след време... 🇧🇬

Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-10-11T10:01:57+03:00 1.2K 29

Прозорец между мене и септември 🇧🇬

Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-09-20T01:20:42+03:00 1.1K 28

В сезон-любов завинаги остава 🇧🇬

Сърцето има своите минути,
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...

Довереница

Poesía » De amor

2012-09-02T16:20:53+03:00 2.3K 32

Опашка дълга, колкото лъжа 🇧🇬

Мишленца две – надълго и широко,
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...

Довереница

Poesía » Para niños

2012-08-19T12:22:36+03:00 1.1K 23

Последната задача 🇧🇬

12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...

Довереница

Prosa » Relatos

2012-08-05T20:05:01+03:00 1.4K 22

Процес на помъдряване 🇧🇬

Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-07-27T22:19:25+03:00 1.2K 26

И толкова напомня за "Когато..." 🇧🇬

Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат. ...

Довереница

Poesía

2012-07-05T22:36:58+03:00 990 22

Кой не вярва, да търси Катанеца 🇧🇬

И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...

Довереница

Poesía » De humor

2012-06-25T14:47:19+03:00 2K 22

Време разделно 🇧🇬

Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...

Довереница

Prosa » De humor

2012-06-14T09:36:24+03:00 1.6K 19

С парче живот, забило се под нокътя 🇧🇬

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-05-19T01:30:44+03:00 1.1K 26

И светлините се събират в локвите 🇧🇬

Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон, ...

Довереница

Poesía » De amor

2012-05-12T20:37:04+03:00 966 16

И по цигулката се стичаше кръвта му 🇧🇬

- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...

Довереница

Prosa » Relatos

2012-04-23T10:11:29+03:00 1.3K 12

Останалото - е себеспасение 🇧🇬

А аз избрах да бъда недоверие
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-03-29T19:38:38+03:00 1.1K 1 25

Там никога септември не пристига 🇧🇬

Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-03-18T00:10:32+02:00 1K 1 24

Дали невярата е само празнота? 🇧🇬

Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-02-29T10:36:09+02:00 1.5K 35

И леко крив - почти като живот 🇧🇬

Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-01-12T00:12:58+02:00 1.4K 48

Накъсано присъствие 🇧🇬

Вървя... Прибирам се... И нося болката...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си. ...

Довереница

Poesía » Otra

2012-01-05T17:28:52+02:00 985 22

* * * 🇧🇬

Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-12-26T01:40:35+02:00 1.3K 31

Бих те попитала 🇧🇬

Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-12-16T00:17:55+02:00 2.7K 24

И някой ден рефрен от стара песен... 🇧🇬

И някой ден рефрен от стара песен
“Звездите лаеха и кучетата светеха във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите, а дългите им сенки на бради…”
Звън от китара и студентски смях -
далечно ехо, пълно с невъзможности... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-12-08T15:45:19+02:00 1.1K 20

От чашата прелива кръв в сърцето 🇧🇬

Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-11-24T09:53:37+02:00 1.2K 1 26

Да каже някой добра дума за тебе 🇧🇬

Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...

Довереница

Prosa » Relatos

2011-11-19T13:16:54+02:00 2.1K 1 31

Остави ми последния шанс 🇧🇬

Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука - ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-10-30T17:14:30+02:00 1.2K 40

Аз все още сънувам, че съм стряха 🇧🇬

Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-10-16T11:49:54+03:00 793 16

Под кръпките от упорита глупост 🇧🇬

От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2011-10-11T23:36:54+03:00 996 20