Довереница
486 el resultado
И когато денят уморено притвори очи,
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите. ...
  1411  32 
Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
  1439  24 
Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...
  1408  26 
Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...
  1108  26 
Дали сънувах бурята? Дали сънувах
как падаха откършените клони?
И как в небето ни раздялата бушуваше...
Сънувах ли? Че утрото не помни...
Защото слънцето по мократа възглавница ...
  1364  25 
Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...
  1791  23 
Да започнеш отнякъде -
от средата на пътя...
Да усещат краката ти
гъделичкане в стъпките.
На самотника лампата ...
  1173  34 
Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...
  1075  20 
Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...
  985  15 
Как все тъй получава се някак си –
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...
  1807  27 
През кривите диоптри на историята
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя ...
  982  21 
Преди каквото има да се случва
където и да е на този свят...
Преди от сън да се излюпи от утрото
и слънцето да разпилее топъл смях...
Преди да гушнат облаци луната ...
  1146  25 
В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите, ...
  1436  22 
Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...
  1180  35 
Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...
  1441  40 
И във черното дуло надежди цъфтят...
Под № 37 актьорът Андрей Баташов очаква
трансплантация на черен дроб...
Номер трийсет и седем, тази роля е трудна...
Като просяк, с достойнство на ръба да живееш. ...
  1168  21 
Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...
  4076  47 
„Имаш рак”...
И дочуваш – камшично камбаните бият...
И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.
И е толкова близо - съвсем не е ничия,
безадресна за някого другиго, някъде там... ...
  772  18 
Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...
  1477  27 
Кралицата умира... Най-накрая
честта на кралството е защитена...
След три момичета, роди се син на краля,
а тронът му сдоби се със наследник...
Ехтят гърмежи - кралството ликува, ...
  919  27 
А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...
  1166  36 
И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...
  3389  11  46 
А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...
  1317  40 
Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи... ...
  1445  45 
В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.
Не протягай към мене ръка -
в този сън не съм бряг за удавници...
В този сън ще съм рошава скитница ...
  1231  40 
Във стаята сме – тя и ти, и аз...
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде, ...
  1489  41 
Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...
  1395  20 
Аз съм кестен
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч ...
  2158  36 
Животът –
карнавал с различни маски,
в ръкавите си скрил непостоянството,
с което вярвахме на истината в царството,
а все живеехме във скута на лъжата... ...
  1212  44 
Така е тихо... Слънцето със нокти
подрасква по стените на затвора си.
А птиците в гнездото си говорят -
обсъждат имената на отрочетата...
Така е тихо... Капчици увиснали ...
  1099  34 
Ще се блъска в прозореца слепият спомен.
Ще пилее във лятна носталгия дните си.
Всяка локва след дъжд ще събира въпросите
като лодки с надежда в редичка – по три...
А моряците мразят да газят на плиткото. ...
  1180  18 
- Здрасти, наборе, какво ново при теб?
- Новото е, наборе, че чакаме гости и жената ме подгони за топъл хляб, и сега докато чакам да го докарат, ще приседна до тебе в кафенето, че краката ми вече не държат...
- Сядай, наборе, сядай да ми правиш компания. Кънчо, я дай тука едно безкофеиново за дядо т ...
  1474  21 
Със клоните си пишат по небето
едно писмо без край и без начало...
Били са хора някога дърветата,
осъдени да плащат тежка карма...
Наказани за грешките със корени, ...
  1033  35 
Денят се хилеше от сутринта
без признаци на мартенски каприз.
Админът в сайта плаж ни обеща,
а Пещерски в Клептуза среща в три (следобед).
Във парка крачка-две едва направили ...
  812  24 
Там някъде, в дълбокото на погледа,
тъгува жаждата по истинската същност.
Онази, не излъгала възторзите,
с които пътищата чисти я прегръщаха...
Онази, не сънувала измамите, ...
  1259  23 
Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...
  1342  14 
В пожара на обреченото утре...
След един ТВ репортаж от дом за деца
с противообществени прояви
Децата, от които се срамуваме,
са утрото, което не познават ...
  774  19 
Истината
завърза очите ми
и всички родени лъжи
замълчаха.
Не видях как си тръгнаха ...
  1880  30 
Ах, тази многолика тишина,
където и да ида, ме настига...
Понякога прилича на жена
със черна кърпа и сълзи в очите...
Понякога прилича на дете, ...
  838  24 
Поетът и Луната разговарят...
Разменят си усмивките и мислите.
И лепкавите облаци забравят,
че могат да им пречат да се виждат...
Поетът все не иска да повярва ...
  997  19 
Propuestas
: ??:??