Довереница (Дочка Василева) - Obras

Безвремие... 🇧🇬

Безвремие... Парченце междуцарствие,
откраднато от бързащия делник.
Изпуснах автобуса. (Закъсняла съм.)
На крайна пейка в парка поприседнах...
Примижва залезът в отсрещната витрина. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-08-20T00:15:08+03:00 1.1K 24

Безтокова жалба :) 🇧🇬

Поглеждам - няма никой пред компютъра.
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока. ...

Довереница

Poesía » De humor

2009-07-30T00:07:11+03:00 947 15

Между двата замаха на брадвата остра 🇧🇬

Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-07-12T16:50:40+03:00 926 27

Вместо приказка за лека нощ... 🇧🇬

Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...

Довереница

Poesía » Civil

2009-07-05T00:54:32+03:00 1.1K 26

Уютно и прашно... 🇧🇬

В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-06-24T23:12:06+03:00 872 20

От другата страна на бариерата... 🇧🇬

посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-06-20T22:57:19+03:00 817 22

Мълчанието водещо наникъде 🇧🇬

Нагазих надълбоко в тишината...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-05-08T06:40:16+03:00 904 1 24

Неведоми са Божиите пътища... 🇧🇬

Неведоми са Божиите пътища...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-04-22T00:15:47+03:00 2K 23

Ежеседмично... 🇧🇬

Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-03-27T23:26:26+02:00 1.2K 34

Неповторима и фатална топлина... 🇧🇬

Снежинките нослета любопитни
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
- Наистина ли е опасно топлото?
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се! ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-03-12T07:43:28+02:00 993 19

Задушница 🇧🇬

Дали сънуват мъртвите?
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали? ...

Довереница

Poesía » Otra

2009-02-21T20:48:18+02:00 7.8K 4 30

И как кълне червената луна... 🇧🇬

И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...

Довереница

Poesía » Civil

2009-02-19T00:33:48+02:00 1.2K 29

Валентиновата събота е за двама... 🇧🇬

Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...

Довереница

Poesía » De amor

2009-02-14T21:24:44+02:00 823 22

Неспокойните утрешни отговори... 🇧🇬

Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после" ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-02-12T21:55:00+02:00 887 25

Непоносимост 🇧🇬

Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-01-21T20:54:11+02:00 1K 21

Цветя във сянката, далече от прозореца... 🇧🇬

Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2009-01-13T22:07:17+02:00 1.3K 2 28

Ако е речено, сбъдва се... 🇧🇬

Чухте ли звън на шейна?
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...

Довереница

Poesía » Otra

2009-01-01T23:56:37+02:00 1K 29

Какво е празник? 🇧🇬

Какво е празник? Пълна шепа смях...
Топуркащи из къщата крачета.
На дядо от калпака пада сняг,
а баба прави баница с късмети.
Навред из къщата се носи ароматът ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-12-27T08:48:54+02:00 1.7K 21

Въпросите във такт ще се повтарят 🇧🇬

Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...

Довереница

Poesía » Civil

2008-12-14T07:28:54+02:00 1.1K 1 27

Дори плесницата не идва даром 🇧🇬

Духът на Коледа излиза от черупката
веднъж в годината. И с лъскава усмивка
раздава дарове. И показно разчупва
между богатите и бедни тази ивица,
която ги дели на правомощници ...

Довереница

Poesía » Civil

2008-12-12T00:13:44+02:00 1.5K 33

И все пак посадих една лоза... 🇧🇬

Една лисица в лозето се скри.
На чувствата ми гроздето изяде.
Една лисица - мен опитоми,
а после със усмивка ме предаде...
Без виното горчивите ми истини ...

Довереница

Poesía » Otra

2008-12-03T07:51:10+02:00 1K 24

Вината брои греховете ми... 🇧🇬

Вината
брои греховете ми -
отколешни,
днешни
и бъдещи... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-11-23T01:50:48+02:00 923 17

Миг преди червеното... 🇧🇬

Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-11-18T21:54:48+02:00 949 23

И днес... 🇧🇬

И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-10-05T12:16:44+03:00 1.1K 22

Усещам тишината как пораства 🇧🇬

Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...

Довереница

Poesía » Otra

2008-10-01T00:19:18+03:00 897 17

Със някого почти като сама... 🇧🇬

Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-09-19T22:02:53+03:00 1.3K 36

Родопа, още чуваш ли му стъпките? 🇧🇬

Родопа, още чуваш ли му стъпките?
На 15-ти септември е роден Николай Хайтов - in memoriam
Родопа, още чуваш ли му стъпките?
А песента, която нощем скита
с плача на гайда по хайдушки пътища? ...

Довереница

Poesía » Civil

2008-09-14T23:50:24+03:00 1.1K 27

Недоумение 🇧🇬

Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-09-13T22:18:41+03:00 929 23

Това по бузата не е сълза... 🇧🇬

Това по бузата не е сълза...
По повод прочетено във в. "Телеграф" - На площада в крайморски град туристи се забавляват, целейки психично болен със сурови яйца. Едно яйце се продава по лев. Нещастникът е доволен, защото така си осигурява прехраната...
Насам, народе! Туристическа атракция!
Предлагаме ...

Довереница

Poesía » Civil

2008-09-09T21:43:51+03:00 1.2K 35

С многоточие скривам... 🇧🇬

Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-09-07T10:21:45+03:00 1.1K 31

За сляпата неделя... 🇧🇬

За сляпата неделя - песни пеят.
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-09-04T22:45:59+03:00 1.1K 1 30

Пътуване към обратната страна на вината 🇧🇬

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...

Довереница

Prosa » Relatos

2008-08-29T20:40:58+03:00 1.6K 15

Предчувствие за есенна немилост... 🇧🇬

Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа. ...

Довереница

Poesía » Otra

2008-08-24T17:49:13+03:00 978 25

И после я сънуваш... 🇧🇬

Българийо, осанката ти горда
е спомен, който днес малцина помнят.
Победите ти на различни фронтове
са в склада за преоценени стоки...
От бляскавите нявгашни доспехи ...

Довереница

Poesía » Civil

2008-08-23T20:54:21+03:00 1.2K 1 20

Късна е вярата... 🇧🇬

В моите сънища -
твоите бягства...
Твоето слънце -
над моята сянка...
Непревъзмогнати ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-08-17T11:03:11+03:00 995 31

А синеока е на вятъра молитвата... 🇧🇬

А синеока е на вятъра молитвата...
На всички Марии - Магдалени честит имен ден!
Мария,
камбаните отмерват разстояния,
и изпод стъпките тревата пак расте... ...

Довереница

Poesía » Otra

2008-08-15T07:17:40+03:00 1.1K 24

В тази нощ ще се сбъдват желания... 🇧🇬

Тази нощ. Помълчете за малко...
Тази нощ. Забравете злините.
Стари болки и нови забрани.
Тази нощ ще докосне звездите...
Тази нощ. Погледнете нагоре. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-08-12T06:18:06+03:00 1.2K 32

През девет разстояния в десето... 🇧🇬

Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...

Довереница

Poesía » De amor

2008-08-10T17:27:57+03:00 991 28

Надеждата умира много бавно... 🇧🇬

Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-08-04T06:18:30+03:00 1.2K 28

По силата на навика... 🇧🇬

Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2008-08-02T16:00:18+03:00 1.2K 29