Довереница
486 el resultado
Унасям се... Заспивам... И талазите
на моя гняв въздъхват примирено.
Денят зад мене - недовършен разказ,
като сюжет е още на парченца...
Вратите на Морфеевото царство ...
на моя гняв въздъхват примирено.
Денят зад мене - недовършен разказ,
като сюжет е още на парченца...
Вратите на Морфеевото царство ...
906
30
Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...
1047
33
Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...
2283
2
21
Антрактът е отрязък тъжно време
посветено
От сцената актьорът бавно слиза,
наметнал на гърба си всички роли...
Приведен леко и с усмивка иронична, ...
посветено
От сцената актьорът бавно слиза,
наметнал на гърба си всички роли...
Приведен леко и с усмивка иронична, ...
763
1
17
По-лесно е да ги броим и регистрираме.
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани ...
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани ...
719
11
Дъждът плете от капчици въжета,
с които свързва неудобни мисли.
Заключва с безизходица ръцете
в окови от омраза и безсилие.
Забравените думи за присъствие ...
с които свързва неудобни мисли.
Заключва с безизходица ръцете
в окови от омраза и безсилие.
Забравените думи за присъствие ...
693
1
17
Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...
1498
4
31
Наклонената плоскост на греха
със капки кръв рисува петолиние.
Мелодия, съзвучна със дъха,
извива се, извива и замира...
Звучи минорно, трепка и притихва ...
със капки кръв рисува петолиние.
Мелодия, съзвучна със дъха,
извива се, извива и замира...
Звучи минорно, трепка и притихва ...
797
26
Агитката на дните ни мълчи...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме... ...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме... ...
1159
1
31
Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...
3054
20
71
Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...
1275
25
Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...
1343
37
Последен на трапезата на птиците
присяда между влъхвите и даровете...
А всички преди него обещаваха
и тракаха ли, тракаха с лъжиците...
Зеленото в очите му белее се, ...
присяда между влъхвите и даровете...
А всички преди него обещаваха
и тракаха ли, тракаха с лъжиците...
Зеленото в очите му белее се, ...
915
22
Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...
1042
20
Дано да има място за Надеждата...
Не може да чете,
но разпознава знаците
по плъзгащите се наоколо лица...
Едни подхвърлят лепта състрадателно, ...
Не може да чете,
но разпознава знаците
по плъзгащите се наоколо лица...
Едни подхвърлят лепта състрадателно, ...
1607
2
64
Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...
1205
33
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
970
31
В онзи ъгъл, където мечтите пътуват
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат ...
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат ...
632
13
Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме ...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме ...
717
11
Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...
1238
20
Земни ме, либе, че зарад` тебе
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия ...
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия ...
1049
27
Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминав ...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминав ...
1161
22
Гората - все още зелена и мокра.
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки, ...
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки, ...
776
21
Свършват сънищата сутрин.
Свързват странни съвършенства.
Съхне слънцето събудено
свило секторално страховете.
Тегне тайнственост. Тъжнее. ...
Свързват странни съвършенства.
Съхне слънцето събудено
свило секторално страховете.
Тегне тайнственост. Тъжнее. ...
773
21
Невъзмутима пак расте тревата
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...
1279
19
Редактирах си мислите... Вече не искам
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...
835
1
25
Пробляскват съблазнително искрици -
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало ...
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало ...
756
1
22
Безвремие... Парченце междуцарствие,
откраднато от бързащия делник.
Изпуснах автобуса. (Закъсняла съм.)
На крайна пейка в парка поприседнах...
Примижва залезът в отсрещната витрина. ...
откраднато от бързащия делник.
Изпуснах автобуса. (Закъсняла съм.)
На крайна пейка в парка поприседнах...
Примижва залезът в отсрещната витрина. ...
875
24
Поглеждам - няма никой пред компютъра.
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока. ...
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока. ...
720
15
Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...
790
27
Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...
950
26
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно... ...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно... ...
706
20
посветено
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...
Небето ми - осеяно с бездомност...
Забравила ключа си във предверието
не търся вече вярната посока,
от другата страна на бариерата... ...
651
22
Нагазих надълбоко в тишината...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя ...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя ...
744
1
24
Неведоми са Божиите пътища...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата ...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата ...
1625
23
Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...
1022
34
Снежинките нослета любопитни
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
- Наистина ли е опасно топлото?
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се! ...
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
- Наистина ли е опасно топлото?
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се! ...
846
19
Дали сънуват мъртвите?
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали? ...
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали? ...
7447
4
29
И как кълне червената луна...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...
19-ти февруари е било вторник...
Във София са бесели във вторник заради пазарния ден (исторически факт)
Във София са бесели във вторник...
Пазарният площад стаявал дъх ...
955
29
Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...
678
22
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
