ice_heart
68 el resultado
Мразя лицемерието и двуличието.Но понякога и аз съм такава.Вече не търся причини да се оправдавам - просто си казвам: "Ситуацията го изисква".
Тъжно ми е да си го призная, но е така.Кофтито е, когато "тези ситуации" започнат да се случват все по-често и стават непоносими.
На теб ти идва да крещиш и ...
Тъжно ми е да си го призная, но е така.Кофтито е, когато "тези ситуации" започнат да се случват все по-често и стават непоносими.
На теб ти идва да крещиш и ...
8641
1
2
Едва ли има човек, който да не разбира значението на тази дума.И аз нямам за цел да разяснявам смисълът й, като подценявам интелигентността на читателя.
Всеки от нас в някакъв момент от живота си е бил жертва или обект на завистта.Аз просто искам да споделя болката и мъката, която Завистта ми причин ...
Всеки от нас в някакъв момент от живота си е бил жертва или обект на завистта.Аз просто искам да споделя болката и мъката, която Завистта ми причин ...
9893
2
> Когато не ни обръщат внимание,
> изпадаме в ужас, огромно страдание,
> че може би са ни изоставили,
> а те просто били ни позабравили.
> ...
> изпадаме в ужас, огромно страдание,
> че може би са ни изоставили,
> а те просто били ни позабравили.
> ...
863
3
Вървя по тъмните, мъгливи улици, самотна и скуката ме прегръща с ледени ръце, отчаянието пие от устните ми.Как да прогоня тия дръзки нахалници?Спасителна мисъл проблясва в ума ми: "Използавай въображението си!".Тогава става чудо.Да чудо по пустите, страшни улици.
Тъмно е.Уличната лампа едва осветява ...
Тъмно е.Уличната лампа едва осветява ...
1229
> Дните плахо се редят
> като мъниста на броеница.
> Очите ми отворени, не спят,
> сърцето е ранена птица.
> ...
> като мъниста на броеница.
> Очите ми отворени, не спят,
> сърцето е ранена птица.
> ...
838
4
> Спомени красиви прелитат над мен.
> Галят мe нежно със своите меки, ефирни крила.
> Толкова радост, но и тъга има в тях,
> копнеж, носталгия по отминали дни.
> И виждам колко щаслива и безгрижна съм била, ...
> Галят мe нежно със своите меки, ефирни крила.
> Толкова радост, но и тъга има в тях,
> копнеж, носталгия по отминали дни.
> И виждам колко щаслива и безгрижна съм била, ...
1375
2
> Желая да избягам в безкрайността.
> Желая да потъна в неизвестността.
> Желая времето да спра.
> Желая проста да умра.
> Но не за винаги да бъда мъртва, ...
> Желая да потъна в неизвестността.
> Желая времето да спра.
> Желая проста да умра.
> Но не за винаги да бъда мъртва, ...
1050
3
> Често искам да се гмурна в нечий чужд живот,
> да се почувствам друга и различна.
> Често искам да променя естествения ход
> на моето мрачно съществуване и съдба трагична.
> ...
> да се почувствам друга и различна.
> Често искам да променя естествения ход
> на моето мрачно съществуване и съдба трагична.
> ...
632
> Чашата на мъката ще изпия,
> чашата на моите сълзи
> и самотата си ще прикрия
> с безброй фалшиви усмивки.
> ...
> чашата на моите сълзи
> и самотата си ще прикрия
> с безброй фалшиви усмивки.
> ...
693
2
> В един момент изгарям от любов
> и цялата си нежност аз ти давам,
> откликвам на всеки поглед, зов
> смирена съм и всичко ти прощавам.
> ...
> и цялата си нежност аз ти давам,
> откликвам на всеки поглед, зов
> смирена съм и всичко ти прощавам.
> ...
688
> Небето в кална локва се събира,
> слънцето сред тъмни облаци и злобен смях умира.
> Днес е онзи най-нещастен ден когато,
> отива си синьото, прекрасно лято....
> слънцето сред тъмни облаци и злобен смях умира.
> Днес е онзи най-нещастен ден когато,
> отива си синьото, прекрасно лято....
793
> Заслепява ме се от ярка светлина,
> измисляме си нашите слънца,
> които са само нажежени крушки,
> а ние въртим се около тях като заблудени пеперудки
> - нещастни, излъгани от топлината им гореща, ...
> измисляме си нашите слънца,
> които са само нажежени крушки,
> а ние въртим се около тях като заблудени пеперудки
> - нещастни, излъгани от топлината им гореща, ...
818
2
> Както в парка кротко си стоях,
> чувам в тишината нечий смях.
> Обръщам се и що да видя -
> двама влюбени, че чак да им завидя.
> ...
> чувам в тишината нечий смях.
> Обръщам се и що да видя -
> двама влюбени, че чак да им завидя.
> ...
1302
3
>
>
> Сън с цвят като мъгла,
> бързо долина с прозрачни крила
> и нежно те примамва с шумолене на стъпки в мека трева ...
>
> Сън с цвят като мъгла,
> бързо долина с прозрачни крила
> и нежно те примамва с шумолене на стъпки в мека трева ...
924
Всички ми казват: "Стегни се!Не се лигави!", "Не мисли за лошото", но аз знам, че то ще дойде.Хубавото бързо си отива, а лошото едвам, едвам се тътри, лази в душата ти до полуда.
Как да бъда силна, как да вярвам като извора на силата ми, на щастието ми не е при мен?!
Не стига, че сме изтръгнати от к ...
Как да бъда силна, как да вярвам като извора на силата ми, на щастието ми не е при мен?!
Не стига, че сме изтръгнати от к ...
3637
1
1
> Ден първи
>
> Искам да те накарам да страдаш, както страдах аз
> Искам да те боли, както мене ме боля.
> Искам за мен да копнееш, както по тебе аз копнях. ...
>
> Искам да те накарам да страдаш, както страдах аз
> Искам да те боли, както мене ме боля.
> Искам за мен да копнееш, както по тебе аз копнях. ...
5329
1
13
> Защо ми караш да чувствам виновна
> като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
> Защо ме правиш по-греховна,
> отколкото съм всъщност и аз незнам?
> ...
> като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
> Защо ме правиш по-греховна,
> отколкото съм всъщност и аз незнам?
> ...
1156
1
> Когато пиша стихове се чувствам някак пречистена,
> освобождавам се от злобата, страха и болката,
> от илюзията безпощадна, измислена, скрита нейде в душата
> ми.Така ставам по-чиста и добра.
> Намирам някакво блаженно успокоение. ...
> освобождавам се от злобата, страха и болката,
> от илюзията безпощадна, измислена, скрита нейде в душата
> ми.Така ставам по-чиста и добра.
> Намирам някакво блаженно успокоение. ...
984
2
> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...
658
1
> Крия се в книги пълни с прах,
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...
842
2
Есен е.А нейде в простора
кротко лежи сладка умора.
Упоявате с мириса на дюли
с пърхането на отлитащи крила,
а малгични оранжево-червени цветове ...
кротко лежи сладка умора.
Упоявате с мириса на дюли
с пърхането на отлитащи крила,
а малгични оранжево-червени цветове ...
858
2
> В царството на диаментени мъгли
> и златни слънчеви лъчи,
> сред замъци от прозрачни ветрове
> и кули от искрящи снегове
> живееше едно момиче, ...
> и златни слънчеви лъчи,
> сред замъци от прозрачни ветрове
> и кули от искрящи снегове
> живееше едно момиче, ...
884
2
Свърши представлението.Всички ръкопляскат, стават от местатата си и си отиват доволни или разочаровани.
Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
Там на сцената ...
Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
Там на сцената ...
1373
2
Тихо и плавно, като самотен кораб в морето, нощта доплуваше над града.
Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небе ...
Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небе ...
852
2
Ставам жестока, нервна и груба.
Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.
Не усещам болката в сърцето си, ...
Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.
Не усещам болката в сърцето си, ...
963
2
Дърветата самотни клони свеждат,
накланят уморено гръбави снаги,
тишина - дори не се споглеждат,
заспиват край езерни води.
Нощта е звезна и спокойна, ...
накланят уморено гръбави снаги,
тишина - дори не се споглеждат,
заспиват край езерни води.
Нощта е звезна и спокойна, ...
842
2
Радвай се, че не можеш да видиш мечтите ми, защото в тях няма място за теб.
Радвай се, че не сънуваш сънищата ми, защото ще разбереш жестоки неща - ще разбереш, че ти не присъстваш в тях. И ще те заболи.
А аз искам да бъдеш щастлив!
Затова моля те, не ме карай да говоря истини, не ме карай да разкри ...
Радвай се, че не сънуваш сънищата ми, защото ще разбереш жестоки неща - ще разбереш, че ти не присъстваш в тях. И ще те заболи.
А аз искам да бъдеш щастлив!
Затова моля те, не ме карай да говоря истини, не ме карай да разкри ...
2351
1
5
Защо не танцуваш с мен?От какво те е срам, от какво те е страх?!?
Забрави ли колко забавни бяха танците ни, колко пламенни и колко истински?!?
Защо когато аз умирам да тацувам с теб, ти все тъй студено се държиш?Нима вече не ме обичаш?
Защо не дойдеш при мен на дансинга, да слеем телата си, да слеем ...
Забрави ли колко забавни бяха танците ни, колко пламенни и колко истински?!?
Защо когато аз умирам да тацувам с теб, ти все тъй студено се държиш?Нима вече не ме обичаш?
Защо не дойдеш при мен на дансинга, да слеем телата си, да слеем ...
1695
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
