Kalatea (Ружа Матеева) - Obras

Пашкул 🇧🇬

Когато тъмнината ослепее
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата
тогава ще съм есенна, хрущяща, ...

Kalatea

Poesía » Otra

2008-10-01T11:08:28+03:00 998 11

Ако бях, ако беше... 🇧🇬

„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-09-07T09:02:32+03:00 1.3K 22

Безсмъртие 🇧🇬

... А вятърът изпуши жилото на пламъка
и метна тленността като угарка.
Нима ще изплатим с дъха си – кръвен данък –
прикритата злобливост, че сме малки.
Че имаме земя под твърдите подметки. ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-08-29T07:41:50+03:00 926 19

Процепи 🇧🇬

„Pay no mind to the distant thunder...”
Metallica
Щом токът на болката всмуква
горещия връх на цигарата
и тичат неравните пръсти ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-08-27T08:15:58+03:00 941 13

Кръговрат 🇧🇬

Всяка стъпка е бавно умиране.
Сантиметри прескочен живот.
Разчертани по план, избродирани
на вселенското звездно пано,
изучаваме с устни Отвесното. ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-08-19T07:53:08+03:00 1K 11

Човеци 🇧🇬

Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...
След взиране в съседа накривя ...

Kalatea

Poesía » Filosófica

2008-08-15T08:59:50+03:00 1.1K 13

Утеха 🇧🇬

ОставИ ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.
А пред мен са семената на деня ...

Kalatea

Poesía » Otra

2008-07-15T09:41:07+03:00 922 1 20

Полети 🇧🇬

Прибърза ли, момиче? От какво
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...
Нарами ли си болките? Нали ...

Kalatea

Poesía » Otra

2008-07-13T08:15:22+03:00 1K 15

Котка 🇧🇬

Ще пиша! Дори да те няма!
Дори да е бременна вярата.
Аз имам ръце-диаграми
и тъмни извивки по тялото.
Садена е там, вместо слънце, ...

Kalatea

Poesía » Otra

2008-07-12T11:30:05+03:00 1.1K 10

Слепота 🇧🇬

На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки, ...

Kalatea

Poesía » Otra

2008-07-04T08:46:00+03:00 836 8

Загуби 🇧🇬

посветено на Болката
Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби – ...

Kalatea

Poesía » Otra

2008-06-21T12:00:28+03:00 1.2K 20

Богатство 🇧🇬

На съпруга ми с безкрайна обич
Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали ...

Kalatea

Poesía » De amor

2008-06-20T07:17:44+03:00 1.1K 16

Липса 🇧🇬

Аз не знам дали е липса. Но тежи
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота. ...

Kalatea

Poesía » De amor

2008-06-19T11:38:43+03:00 1.1K 1 14

Самоизмама 🇧🇬

Прерисувах вечерта. А тя ми взе
най-последното парченце огледало.
Нямам вече светлина... и цветове.
Разполовявам обичта, за да съм цяла,
но отрязаната плитка ме боли. ...

Kalatea

Poesía » De amor

2008-06-17T07:14:09+03:00 1K 22

Достатъчност 🇧🇬

Отивам ти! Съвсем съм ти по мярка.
От млъкналия поглед... до нозете.
А все не ти достигам. Все съм малко.
Привършвам се. Звънтя като монета...
Пилея се. И пак се очертавам. ...

Kalatea

Poesía » De amor

2008-06-15T12:50:28+03:00 1.1K 18