lility
115 el resultado
Аз съм кукла в ръцете ти, нали? Държиш конците и ме дърпаш. Управляваш живота ми, сърцето ми, мислите и действията ми. Надникваш в света ми. Опозна ме. Научи всяка точка в мен. Обви ме цялата в прегръдките си. Докосна се до всяко едно кътче по мен и ме разпръсна. Играеш си с мен, нали? Кукла на конц ...
  1212 
Здравей! Аз съм твоята Лили! Мъничка, предадена, объркана, ограбена. И уплашена, и влюбена. Познаваш ме добре, нали? Всеки ден се оглеждаш в наивните ми очи. Всеки ден докосваш ледените ми ръце. Всеки ден виждаш усмивката на лицето ми.
Аз съм твоят тъжен поет, когото все нямаш време да четеш. Чуваш ...
  1065 
Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изп ...
  1008 
Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?
Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще ...
  3356 
Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...
  1287 
Странно... Вече не познавам път за връщане. Всичко се разпадна след мен. Сега дишам, но някак не мога да повярвам. Живот като на лента, нали? Изпепелен, но запазен.
Грешки... Кой би предположил, че така ще горчат? Чувства... Кой би предположил, че така ще кървят? Думи, изречени, лъжливи, недоказани. ...
  684 
Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...
  966 
Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без дъх, без сила, без сърце дори! Нека поне за миг да го усетя... онова странно, запленяващо, обземащо цялата ти същност чувство. Да ме изгаря, да изпепелява душата ми, като някаква хартийка, която пред очите ми догаря. Да ме изпива вътреш ...
  1841 
Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...
  667 
Предполагам всички някога сме се замисляли за живота. Какво е той? Защо е такъв? И как самите ние да го изживеем по най-добрия начин.
Хората ми казват: ''Не бъди такава!'', ''Бъди силна!'' и аз поклащам безмълвно глава в отговор на разбиране. Но си мисля, че никак няма да ми е лесно. И всъщност... З ...
  827 
Погледни отвъд зеленото в моите очи,
събери ги в шепи моите скрити сълзи.
Извади ги на показ, после ми ги върни,
и нека ме горят... и нека боли!
Почувствай ритъма на едно сърце, ...
  548 
Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...
  731 
Някъде над покривите на града стоях и шепнех на луната. Взирах се във нейните звезди. Разказвах ù за мисълта ми непокорна, за този страх във мен. Разказах ù за болката във себе си, която дълго време тая. За самотата, която никога
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...
  862 
Времето не замести този страх у мен,
той за миг се претъпи и после пак се върна!
Времето не отми чувствата нито за ден,
нито трепетът, когато за секунди те зърна!
Времето показа ми, че ти си този, ...
  517 
Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
  978 
Окована с белезници за тази моя болка познатa.
Окована за тази стара приятелка, с годините прокълната.
Като кукла на конци - за нея вечно съм била играчка.
Като плюшено нещо, което да тъпче и мачка.
Здравей, приятелко! Само няколко думи щях да ти кажа. ...
  606 
Виждаш ли колко крехки могат да бъдат мечтите? Виждаш ли как в гонитбата си губиш хиляди от тях? Колко тънки, като протрито стъкло, могат да бъдат... Колко парчета се разпиляват и колко остават от тях? От мелодия позната лъха нежност и красота, а животът се мени, животът се върти, животът преминава ...
  1171 
В празничната нощ дай ми ново сърце.
Вече не ща това на парчета разбито.
Сред белите преспи дори самотата личи.
За Коледа подари ми две щастливи очи.
Подари ми мечти в празнично настроение. ...
  746 
http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...
  1877 
http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...
  650 
И беше денят обсипан в красота,
сякаш мечтата вече беше реалност.
И беше прекрасен и светъл светът,
изпълнен с нежност до крайност.
И ти усмихнат до мене стоеше, ...
  704 
Отново със сълзи на лицето,
стоя пред счупеното огледало.
Взирам се надълбоко във сърцето,
но пред очите ми е все тъй бяло.
Останало е само пепел, ...
  494 
Любов, заключена между четири стени,
а сърцето дращи и проклина болката зловеща.
Любов, преплела се между влюбени очи,
а душата бяга и изгаря в жар гореща.
Любов, приела своята съдба за наказание, ...
  637 
Пиша този стих за тебе, мамо.
Благодаря, че имам твоето рамо.
Благодаря за всеки път, когато си до мене.
Благодаря за отделеното време.
Ти винаги, мамо, ме подкрепяше ...
  4040 
Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...
  670 
Тихичко вятърът студен подухва
и без теб реалността пред мене рухва.
Един идеален свят, създаден от мечти,
а прахта ми носи спомени за твоите очи.
Тихичко капки дъжд по стъклото се стичат, ...
  471 
Нощта със себе си ми носи спомени,
за влюбените ни погледи,
за красивите ти кафяви очи,
за миговете ни, изпълнени с мечти.
За прекрасните ни моменти, ...
  1356 
Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми, ...
  701 
За тази любов живота си давам,
за тази любов срещу всички сама ще се боря.
За тази любов и луда, и грешница ставам,
за тази любов и с дявола ще се преборя.
За тебе сърцето си в огъня ще горя, ...
  1183 
Мразя да чакам и затова не искам да ме виниш,
не искам и друга в ръцете си да държиш.
Не искам да знам, че ще ме търсиш, а няма да ме има.
Не искам да те оставя. Не искам да си замина.
Ще стоя тук - та нали за любовта няма време. ...
  563 
Като малка фея без крила съм
и се моля реалността ми да е само сън.
Крилата ми прекършени са и понякога боли,
раните по тях са от хиляди мъжки лъжи.
Чужди ръце ме докосват, но тръпка няма, ...
  573 
Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш. ...
  935 
Обичам всичко в теб - погледа, очите и гласът.
Обичам начина, по който ме гледаш всеки път.
Обичам сърцето ти - мъжко и така нежно.
Караш ме да мечтая безметежно.
Обичам начина, по който ме галиш, ...
  711 
Искаше ми се да няма пречки между нас... Да мога без свян да гледам в твоите очи. Да хвана ръката ти, силно да я стискам, без да се побърквам от мисълта, че е грешка. Ако живея сега, живея за теб. Всичко останало изгуби смисъла си отдавна.
Искаше ми се да се прегърнем, както сега, но знаейки, че ням ...
  763 
Помня - светът около мене се въртеше в един огромен кръговрат.
Пред погледа ми беше само черен образ и ярки цветни светлини.
Замаях се и паднах на земята. Замлъкнах в миг уплашена и заплаках с глас.
С вик разцепвах тишината - копаех дупки във пръста.
Разбирах, че в живота не всичко е обсипано във яс ...
  663 
Propuestas
: ??:??