ЛиРа
49 el resultado
Тръгвам си. Нека боли.
Вратата чакам да хлопне.
Тръгвам си. Търся стени.
Търся не лодки, а котви.
Тръгвам си. Плач за из път. ...
  1887 
Господи, с Теб сме сами
и това е спасението.
За целия свят ме боли.
Защо плачеш точно за мене?!
  933  12 
Пареха по устните ми стъпки
на въпроси, тръгнали за никъде.
Някъде из себе си се носех
и до себе си не стигах.
Падаха звездите като тухли – ...
  768 
Преди да разберат лозниците
зеленото предчувствие на вятъра,
в разпуканите клони на черешите
ще зрее вече слънчевата ябълка.
Когато недокоснатото време ...
  897  15 
Превъртам, извъртам, простирам,
започвам, източвам, събирам,
пилея, говоря, пресягам,
събуждам, разголвам, затягам,
флиртувам,обличам, докосвам, ...
  942 
С копитце бие по челото ти
поредната измама.
Усмивката е сякаш същата,
но в нея мен ме няма.
Вървиш по някакви си улици, ...
  2508 
Знаех си – ще се разминем.
Къщичка, песен, легло.
Ще се разплача – до синьо.
Ти ще потърсиш весло.
С надежда да го преплуваш ...
  954 
Ти така и не посмя.
Ти така не се научи.
Любовта е нищета.
Любовта е дом без куче.
Ти така и не реши. ...
  1060  12 
Сюжети, сюити,
сюрреалистични ветрила,
Йожен Сю
и стотици скитащи евреи
в мислите ми. ...
  837 
Ще изговорим среща,
ще се втрещи луната.
Танцувам – бледа вещица,
взривявам тишината.
Ръката ти мълчи ...
  637 
Заболяха реките.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха, ...
  720 
Трънче в петата и музика.
Петък и жълто перде.
В отпуск са всичките музи.
Готвя. И плача добре.
Свястна съм, цяла съм, чиста. ...
  849  14 
Тъмно беше виното. И тичаше
по гърлата ни на път към спомена.
И усещах, че не си приличам,
ставах весел, тъжен и огромен.
Ставах необятно привечерен ...
  895  17 
Стомна вода.
Билка за рана.
Път ме залюби
и му пристанах.
Пари от страст ...
  784  14 
Не е напразно дългото изгаряне,
от пепел са очите ми, ръцете.
По устните ми се разхождат паяци.
Защо без Тебе, Господи, без Тебе светех?
Почти не ме боли, съвсем не плача. ...
  1407  11 
Сигурна е тази смърт,
а животът ми – измислен.
Всяка загуба е път...
И стиха си аз не пиша.
Някой ме е нарисувал, ...
  825  16 
Трева пониква в стъпките ни спрели
и на гнездо прилича тишината.
Остава цяла вечност до неделя.
Сега е петък – време за разпятие.
Животът ни е кръст. Проблясват гвоздеи. ...
  1367  28 
Нямам нерви да те мисля.
Стълбища хоризонтални.
Нашата любов – разплискана.
Гениална. Мрази спалните.
Нашата любов – рогата, ...
  932  12 
Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня. ...
  2162  20 
Джордж Бенсън и тази луна,
влязла в стаята без разрешение...
Аз танцувах безкрайно сама
и лицата си хиляди сменях.
Преминаваха тъмни вълни ...
  878  12 
Безкрайните полета на мига,
в които нас ни няма и не помним
какво ще бъдем утре, а сега
метличини ни скриват хоризонта.
Безбрежните морета на смеха – ...
  715 
За времето, което ни облича
все по-износени костюми.
За някой, който много e обичал
и ненавижда всички думи.
За думите, които все не стигат, ...
  806 
Жена ти нищо не знае.
Попитай мойте приятели.
Нощи свирепо безкрайни.
Вселени, призраци, сватове.
Скубех косите си ялови, ...
  794  11 
Тревата нищо не помни,
попитай белите камъни.
Падаха нощи огромни.
Душата мразеше тялото.
Скубех опашки на дяволи, ...
  1237  19 
Рано мръкна. Кръвта почерня.
Рукна вино от спарени облаци.
Над стърнищата злобна луна
вкаменени елени подгони.
С разтопени огромни рога ...
  881  12 
Ти ужасно приличаш на мама –
имаш същите топли очи.
Нека вън още малко остана.
Ще си дойда, не се тревожи.
Ще се върна сама. Ще разкажа ...
  1737  12 
Завиждам си за всичко небило
и за това, което няма да се случи.
Завиждам си за стръмната любов,
която на самотност ме научи.
Завиждам си за тази самота, ...
  965  16 
Невярващо се смеем. Повярвали разплакваме
стотиците небета, със облаци задръстени.
Задръстеното гърло на случая изригва.
Случайна беше църквата. Нарочена –
молитвата. ...
  759 
Очите си изгледах
за оня юнак,
който убива девойките
и се жени за ламята.
  687 
Стигат ми шепа улици,
око на котка и лято.
Фелини, “Флойд”, кротки ужаси,
и “Танц със саби” и “Прах на вятъра”.
Яд ме е да си спомням, ...
  813  11 
Какво нататък? Приказката свърши.
Три дни ни ядоха и пиха гостите.
Да сме щастливи, да си вдигнем къща
с гредите от оглозганите кости.
Нататък ще си посадим марули, ...
  870  11 
Не мечтая за някой
свестен тукашен мъж.
Кухня, манджи и стряха
под римуващ се дъжд.
Вратовръзки, костюми, ...
  831  12 
Не ме разплаквай. Помня го плача.
И се зарекох вече да не плача.
Не я измисляй дългата луна,
не ми припомняй нощите-палачи.
Не ме събуждай. Искам да съм сън, ...
  994  18 
Знаеш ли, че си ми спомен –
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.
И не можех да излъжа. ...
  733 
Имаше мъж, имаше нощ, имаше лято.
Падаше дъжд, блесваше нож, стенеше вятър.
Нямаше дом, нямаше край, нито начало,
просто жена – тъмна душа и лунно тяло.
Имаше смях, имаше вик, имаше шепот. ...
  859  12 
Аз вече знам – зад шамандурите
не почва истинското плаване.
Водата там е по-дълбока
и по-удобна за удавяне.
И бурите те изтощават, ...
  707 
От шамандурите нататък
започва истинското плаване.
Опъваш волята до крайност
и нямаш право на удавяне.
През бурите минаваш твърдо, ...
  825  14 
Светът пропада без тебе
и се завирам в стената.
Смехът ми е непотребен
и съм най-малко жената,
дето съм наумила, ...
  763 
Сега не ми е до тебе.
Влез, ако искаш, в стената
или избягай при себе си.
Сега съм най-малко жената,
която си съчинявал, ...
  818 
Ще си тръгна веднага
и след мен ще е пусто.
Ще си тръгна по покрива
през комина опушен.
Ще политна на изток, ...
  877  14 
Propuestas
: ??:??