Patrizzia
1.483 el resultado
Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...
  144 
Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
  161  11 
Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
  140 
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
  193  10 
Понеже мама – дама несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши ...
  183  12 
И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и ...
  287  17 
Чадърът ми под слънцето сияе
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...
  154 
Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
  231  12 
Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...
  139 
Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...
  155 
Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...
  214  11 
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
  191  17 
Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...
  122 
Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
  102 
Всяка зима, пролет, есен, лято, в не един сезон,
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
  118 
Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
  128 
Моят свят той е мъничък, мъничък още
в плетен кош за играчки побира се цял,
но разказва луната през летните нощи,
как в липата ни феи устройват си бал.
Как лалета стават за миг кавалери ...
  230  13 
Плетем венци от тръните крайпътни,
подаваме си гъбата с оцета.
Пилат дори от завист ще се гътне,
олющихме от миене ръцете.
И от това се чувстваме по-чисти, ...
  116 
Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
  137 
Понякога съм груба, много груба,
не мога и сама да се позная.
Захлопвам костенуркова коруба
и всичко ми е равно и все тая.
Понякога съм луда, много луда, ...
  145  10 
Днес с никого не ходим на дуел,
надскачаме душите си човешки,
един поет – душа в словата вплел,
надзърта иззад двери много тежки,
където се е скрил от воя зъл, ...
  111 
Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...
  123 
Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините, ...
  159 
Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...
  122 
Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм, ...
  107 
Понеже ми е тъжно, много тъжно
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.
Понеже ми е черно, почерняло, ...
  102 
Не ми се плаче никак! Тази щедрост,
навръх носа ми винаги излиза.
Усмихатите юди ведро, ведро,
отмъкват и последната ми риза.
Обръгнах, да ти кажа, все е тая, ...
  108 
Броих, броих, но пръстите не стигат,
заплитат се и в спомени улисани
разлистват пак житейската ми книга,
по редовете криви незаписан е,
поредният ми стих дарен на всички, ...
  196  17 
Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите ...
  117 
Вървяхме с теб до рамо, рамо
ти спираше на всеки кръстопът
и казваше : "— Помни, че само
най-смелите от нас летят".
И не защото са крилати, ...
  144 
Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
  184  11 
Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
  153  10 
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
  143 
Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
  148 
И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два ...
  110 
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
  184  12 
Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
  120 
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
  178 
Не ме е страх! Каква не бях?
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв, ...
  153  14 
Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
  112 
Propuestas
: ??:??