Patrizzia

2,7 el resultado

Велкденският заек дава лапа 🇧🇬

Гориха вчера на площада Юда,
жена извика: Я, горят Христос!
Тълпата – полудяла от възбуда,
в очите детски – само ням въпрос.
За зрелища, опашки в църкви, свещи, ...
359 1 6

Дори на възел пътят да е вързан 🇧🇬

Когато аз ти кажа – нека вярва
сърцето ти. Или да замълчи.
Че още ходя боса по жарава
сред въглените виждам две очи
и нощ след нощ душата ми прогарят, ...
416 4 8

Възкръснѝ! 🇧🇬

Възкръснѝ и дръзка поведи ме,
над лъжи и хорска лошотия!
Дала си ми светлото си име,
път сред мрака с него да открия.
Лутам се. Ела и подари ми ...
360 4 7

Ти измислѝ ми свят 🇧🇬

Дъждът е пес – подгизнал, недохранен
и скита, като мен недраг, немил.
Умилква ми се, иска да остане,
в очите му – най-тъжния април,
прелива тихо, в локвите сияе ...
314 4 3

Грешник си. И влюбен. Неизбежно 🇧🇬

Чувството, че сте непогрешими
лъже. Още как. И ви приспива.
Грешна, с недоучените рими
на стиха си чувствам се щастлива.
Гълъбите гукат. Любовта ми, ...
315 2

И понеже по нищо сега на тъга не приличам 🇧🇬

И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...
362 3 8

C "ще мине" 🇧🇬

Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...
311

Ти само пожелай. 🇧🇬

Желаното предчувствие за край
ще легне там, където му постелят,
април ще е. Дъждовно. И неделя,
и ще сънува люляци през май.
Ще донесат коливо и кравай, ...
342 3 2

Думите си – въглени ще пръсна 🇧🇬

Блъсканица, до последни сили.
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...
553 7 10

Тъгата, тя обича по веднъж 🇧🇬

Тъгата е уютна, топъл скут,
завивка от перца – по драки сбрани,
усмивката на онзи градски луд,
с безумие превързал свойте рани.
Тъгата е усещане за дом. ...
362 10 13

За старото приятелство ли пи? 🇧🇬

На М.
За старото приятелство ли пи?
Това добре, но аз съм, знаеш дребна.
По пътя ти – все пейки и липи,
препъват те и само тебе дебнат. ...
312 2

Нежни думи – в съня ви изгрели 🇧🇬

Любовта ми ли? Тя много може.
Като бурен край пътя расте.
И в света ви – объркан и сложен
има звънкия смях на дете.
Тишината ли? Тя е от захар. ...
319 2 5

В погледа плах на сърне 🇧🇬

Летен изгрев в косите ѝ грейнал е нежно закичен,
пъстра рокля, мъниста, в очите ѝ дързост и грях.
През света ви върви босоногото, лудо момиче.
Тя ми даде криле и над болка, и студ полетях.
Не поиска тя нищо. Куп книги и песните взе си. ...
240 4

Приспивна песничка за звезди 🇧🇬

Като снежинки думите се гонят,
сияят бели в лепкавата кал
и вятърът си обуздава коня,
за моя стих премръзнал му е жал.
И всяка нощ безсъниците храни ...
237 1 2

И дори да греша, правя го от душа 🇧🇬

Мога ли хей така, ако махна с ръка,
да се стопли неделята ледна?
И с магия сега да изгрее дъга,
небесата ми пак да прогледнат.
Да съм капка роса, слънце да донеса, ...
266 1 2

Е, скъпи мои, господа и дами 🇧🇬

Изявите пред зрители не са ми,
били, а и не са ми по вкуса.
Е, скъпи мои, господа и дами,
завърши сериалът. Начаса.
Сценарият ли? Изгори го вече, ...
293 1 4

Художнико, рисувай ми начало 🇧🇬

Отключих сто заключени врати,
не ги броих. Дори да са хиляда
и все зад мене сянката се пада,
и все под мен Земята се върти.
Опитах тихо да умра. Кой аз? ...
216 1

И ще дойда навярно... 🇧🇬

Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша ...
294 3 6

*** 🇧🇬

Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...
259 1 2

Небетата ми – те са точно седем 🇧🇬

Сред всичките ви: Може би, понеже
изгубих се. И съм, а и не съм.
Към нежните животът не е нежен.
Сърце едно. Инфарктът – чакан гръм,
поне веднъж небето да затътне, ...
322 1 8

Обич до поискване 🇧🇬

Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...
354 2 5

Из града ще бродят двама луди 🇧🇬

Призрачен промъква се тролеят,
пътници се качват омърлушени
и на нещо свое си се смеят
гълъбите в мокри клони сгушени.
И очи градът отваря мокри, ...
330 2 5

Падат ли вън премалели звезди 🇧🇬

Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви, ...
344 2 2

Tи помни ме така 🇧🇬

Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
621 10 14

Спри ме 🇧🇬

Бъди ми прилив среднощен,
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...
364 1 2

Tу си ангел, ту дявол... човек 🇧🇬

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...
309 4 4

Черни котки и бели беди 🇧🇬

Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...
312 1

Това го знае не един поет 🇧🇬

Чудовищата в тъмното – безчет.
Зъбати са, стотици, милиони.
Това го знае не един поет –
с перото и муха не ще прогони.
Върти се нощем все в тавана взрян, ...
298

Такива, като мен непоравими 🇧🇬

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...
332 8

. Все е нещо... 🇧🇬

И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
354 1

А страхът не ми отива 🇧🇬

В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...
381 2 4

Eдна любов и свята, и безпътна 🇧🇬

И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са, ...
274 1 2

Не ще намериш мене в ни една 🇧🇬

Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...
316 2 2

Дъгата се разпадна на боички 🇧🇬

Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
678 8 13

Край пътя златни нарциси цъфтят 🇧🇬

Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
415 1 5

Песен моя, сребърна тъга... 🇧🇬

Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...
302 1

Той не е нито Юда, ни Христос 🇧🇬

Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
328 1

Залезни сълзи 🇧🇬

Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...
348 1 7

Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.) 🇧🇬

Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...
291 4 5

Пречистена 🇧🇬

Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...
311