Patrizzia
2.371 el resultado
Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел ...
193
2
2
Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...
242
3
3
Зарекох ли се или ме зарече
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста, ...
210
2
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
207
3
4
И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...
185
2
2
Загадъчно надникна под воалите
предзимно подранила вечерта,
лика ти със звездици очерта
и вместо мене с хладна длан погали те.
Прошепна полугласно нежно тайните, ...
предзимно подранила вечерта,
лика ти със звездици очерта
и вместо мене с хладна длан погали те.
Прошепна полугласно нежно тайните, ...
165
1
Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...
236
6
7
Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня, ...
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня, ...
214
2
Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
233
4
В моя свят не съществува зима.
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...
238
1
Сърцето ми се разтуптя,
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде ...
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде ...
212
1
5
От думите в сърцето ми порой е,
от мисли, чувства, песни и химери.
Което си е мое, то е мое
и любовта през ад ще ме намери.
Самотна птица по стъклата блъска, ...
от мисли, чувства, песни и химери.
Което си е мое, то е мое
и любовта през ад ще ме намери.
Самотна птица по стъклата блъска, ...
193
3
Танцува ми се, днес ми се танцува
душата ми е шарено хвърчило.
И вятърът – от мене нацелуван
прикрива си следите от червило.
Гласът ми днес се върна (и се носи) ...
душата ми е шарено хвърчило.
И вятърът – от мене нацелуван
прикрива си следите от червило.
Гласът ми днес се върна (и се носи) ...
443
6
14
Душата – славей смъртно уморен.
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...
198
2
И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
255
3
3
Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...
198
4
9
Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...
168
1
И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
174
2
2
И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...
181
2
3
Такситата като листа опадали
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени ...
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени ...
165
2
2
И не знам кога и как, дали,
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...
194
2
Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
197
И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
195
1
Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
208
4
Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...
220
3
7
Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
202
1
Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
198
1
2
И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
213
2
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
306
2
2
По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
253
2
4
Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...
194
4
Проблема си реших накрая
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...
261
1
9
Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...
231
5
4
Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
362
4
На битието да съм роб?
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.
Да се сниша до полутон? ...
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.
Да се сниша до полутон? ...
154
3
На терасата – кучешки студ.
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин. ...
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин. ...
202
1
4
Уморих се от стягащи пръстени,
примки въжени. Дишам едва.
С тиха обич и нежност покръстени
думи имам. И само това.
Уморих се в блатистите пристани ...
примки въжени. Дишам едва.
С тиха обич и нежност покръстени
думи имам. И само това.
Уморих се в блатистите пристани ...
163
1
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
206
2
3
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
212
1
2
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
203
5
8
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
