Patrizzia
1.483 el resultado
Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
  163  13 
Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! - ...
  187  10 
И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...
  88 
Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...
  117 
Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...
  234  16 
Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори, ...
  101 
Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, ...
  114 
Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...
  191 
За кой ли път ще се продъни
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.
Какво пък, квотата омраза ...
  102 
Точилката с метлата замених,
поне ще мога волно да отлитна.
Ни цвете искам, ни ми пишат стих,
Овен рогат – порода любопитна.
Понякога съм с непокорен нрав, ...
  133 
Изронени от птици прегладнели
са семенцата, вече не кълнят
и залезно червените предели
на хоризонта предвещават глад.
От скакалци небето потъмняло, ...
  112 
В потайна доба, в самодивски час,
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.
Небето ни разкъса, удушѝ , ...
  93 
Ти в мен си тази котка светлосивата,
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.
И знам не ми е време за умиране, ...
  124  10 
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
  118 
И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
  134  11 
Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
  144  12 
Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...
  259  19 
Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...
  83 
Очите му! Да беше ги видяла!
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .
Да беше чула, само ме попита, ...
  135 
И само мен ли ме е срам? Не знам.
Глави склонени и души под наем,
а уж ги знам – лъжи оттук-оттам
и пръст та съвестта да закопаем.
А ако зейне гроб? Покорен роб, ...
  172  14 
И викахме, и Браво! и Ура!,
поглеждаше ни криво и с насмешка,
овчарят. И кривакът заигра,
къде науж, къде пък – по погрешка.
И грохнала на черното поле, ...
  114 
Помня още – беше май.
Славей влюбен, упоен.
Обич – сладост до безкрай.
Свит ветрецът на кравай,
тялото ми – в сладък плен... ...
  129 
От тежестта на злите хора
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен, ...
  104 
Нощес дошла е, тихичко, на пръсти,
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари, ...
  121  14 
А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...
  108 
Умът човешки стига докъдето
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...
  359  29 
И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...
  166  14 
Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
  147  16 
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
  86 
Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...
  107 
Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...
  88 
По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...
  132 
"Не е лесно да си тиква, но се свиква... За разлика от мен, на теб не ти отива смотаното" ;) - Elling
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...
  135  12 
Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...
  129  14 
Твърдите утре, че ще има
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли, ...
  101 
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж, ...
  186  11 
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
  124 
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...
  130 
Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...
  223  10  20 
Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...
  113 
Propuestas
: ??:??