Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Cтрахливо 🇧🇬

И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2025-03-10T08:34:41+02:00 582 2 9

Купон за... Хм... Осми март 🇧🇬

Ставам. Осми март. Нахално,
огледалото кристално,
още даже щом ме зърна,
мигом гърбом се обърна.
— Обърни се! – казах. Ето, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2025-03-08T15:31:57+02:00 391 8

Даже камък стихът ми красив ще разнежи 🇧🇬

Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2025-03-08T07:28:19+02:00 374 3 6

Забравете коя и каква е била! 🇧🇬

Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2025-03-06T23:00:02+02:00 360 1 2

... проглежда слепият, когато е готов... 🇧🇬

Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...

Patrizzia

Poesía

2025-03-06T20:58:49+02:00 285 2 2

Cянката ми в очите на куче 🇧🇬

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.
Можех всякаква аз да ти бъда, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2025-03-05T20:47:18+02:00 349

Това не го разбират чуждоземците 🇧🇬

Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2025-03-05T07:49:36+02:00 353 2 4

В светулки ще превърна свойте рими 🇧🇬

Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...

Patrizzia

Poesía

2025-03-04T21:59:11+02:00 275

Ако ме търсиш... аз се крия в нежност 🇧🇬

Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-03-04T21:21:44+02:00 344 3 2

... стих – върху дъжд надраскан... 🇧🇬

Кърпена? В заем? Дребна?
Така любов не ща!
Прошки отвред ме дебнат
и още куп неща.
В кръста прирон ръждясал? ...

Patrizzia

Poesía

2025-03-03T21:19:19+02:00 297 1 2

Не чака прошка тя. А ти? 🇧🇬

Събирах си съдбата все по друмите,
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2025-03-02T22:59:08+02:00 388 3

Очакване 🇧🇬

Рисува по калканите графити
животът ни. Разчитам ги едва.
Край мен минават сенките изпити
от празен шум, неискрени слова.
Стихът ми – стръкче жилава надежда, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-28T20:56:55+02:00 291 2 6

...вярвам (всъщност сънувам)... 🇧🇬

Заваля, заваля, сякаш знае – с години го чаках,
този дъжд. Ситен, плах и от зима откраднал дъга.
И замърка стаен под ръцете му милващи мрака,
жадно пих, до насита... и няма преди, и сега.
оживя, оживя и разцъфна душата ми. Кимат, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-02-27T23:43:02+02:00 292 3

Любовта на плашилото 🇧🇬

Поне ме бива, още как ме бива,
в разделите. Мостовете горят.
Оставам си плашило насред нива,
а в шапката ми – целият ми свят.
А вятърът под дрипите ми пъстри, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-27T09:42:19+02:00 313 1 3

Cмирено 🇧🇬

Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.
Изпробвана на напън и на опън ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2025-02-23T21:42:02+02:00 340 3

Oбич и болка 🇧🇬

Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-23T08:09:50+02:00 248

Балада 🇧🇬

Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава. ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-22T14:26:23+02:00 253

Забравата пред спомена безсилна 🇧🇬

И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-22T12:03:35+02:00 273 4

По Стивън Кинг 🇧🇬

Нейде към три и нещо
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2025-02-22T09:35:24+02:00 364 1 11

Аз съм ти, ти си ми... 🇧🇬

Ти си ми всичкото, ти си ми нищото,
аз съм ти трънче в сърцето,
живият въглен, искрата в огнището,
пътят до там, откъдето,
гледат с усмивка звездите вечерните, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-02-21T22:49:26+02:00 358 2 7

*** 🇧🇬

Нямам много любов. И не съм алтруист.
Не ми трябват от тиква медали,
но опазвам стиха неокалян и чист,
ако гали – наистина гали.
Нося много на мрак. С огнен нрав съм уви ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-21T08:40:32+02:00 227 1

Насън 🇧🇬

Изплаках всеки облак. До последно.
В мъглица се превърнах, в струйка дим.
Очи с дъга изтрих – да те погледна,
написах думи – да ги измълчим.
Разсмях до сълзи няколко сезона, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-02-20T23:54:15+02:00 303 3 2

Пробуждане 🇧🇬

И те сънувам, моя нежна и уханна.
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-20T20:04:25+02:00 260 1 2

*** 🇧🇬

Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-20T05:23:12+02:00 234

И възпяват бесилото твое в захлас... 🇧🇬

И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2025-02-19T08:13:40+02:00 376 2 4

Бял люляк на пъртината цъфти 🇧🇬

Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Formas fijas

2025-02-18T07:09:44+02:00 331 2

Hесрета 🇧🇬

В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2025-02-17T19:48:29+02:00 317 2 2

Cкитница 🇧🇬

През безпътици летеше,
пътник-друмник си душа,
как ли да те утеша,
в стих? И той е безутешен.
Бе и цвят, и трън. Коприва, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-13T21:14:58+02:00 298 10 9

Понеже любовта ми ме отсвири 🇧🇬

Понеже любовта ми ме отсвири,
минавам вече от вина на бири.
И ще забравя, като се напия,
че ми люти проклетата ракия.
А пийна ли, душата ми пропява ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2025-02-13T19:35:35+02:00 339 3

Последното пиянство 🇧🇬

Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica, Formas fijas

2025-02-11T23:09:46+02:00 354 3 3

Обичливо 🇧🇬

Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-11T10:26:23+02:00 293 2 6

*** 🇧🇬

Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-09T16:42:38+02:00 246 1 1

Упоритост 🇧🇬

И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2025-02-08T18:18:24+02:00 305

До трети петли 🇧🇬

Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни! ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-08T00:28:45+02:00 265 2 5

Адресът ми е: Уличка без име 🇧🇬

В мечтите имам къщичка и аз.
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2025-02-06T22:19:51+02:00 477 3 13

Коравите жени от моя род 🇧🇬

Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2025-02-05T08:58:52+02:00 402 1

Душата ми орисана е книга 🇧🇬

До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-02-04T22:02:01+02:00 300 1

Мълчанието свое нося като жиг 🇧🇬

Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2025-02-04T01:19:10+02:00 290 1

*** 🇧🇬

Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-03T09:46:03+02:00 225

Славей ли трели в стиха ми реди 🇧🇬

Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...

Patrizzia

Poesía

2025-02-01T21:57:49+02:00 305 3 4