petinka67 (Петя Кръстева) - Obras

Съдбата е Избор 🇧🇬

Все още чудя се дали
аз бях погалена от Господ,
дали Съдбата Той определи
или сама направих своя избор,
дали на дъното на чаша с кафе ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-05-03T11:45:19+03:00 1.2K 24

"Хора, от всичко пестете!" ;-) 🇧🇬

"Хора, от всичко пестете!"-
лозунг намерих такъв - закачен
и малко разнищен, към село по пътя...
Сърцето прескочи през ритъм един!
Тоз час се опомних: Ама каква съм! ...

petinka67

Poesía » De humor

2008-04-28T18:03:49+03:00 1.2K 31

На Дявола душата си продаде... 🇧🇬

Единствено във нечии бумаги
записан си - баща на своя син.
Но срина веселото детство,
а младостта И със юмрук разби.
С алкохола, виждам, си на Ти ...

petinka67

Poesía » Otra

2008-04-22T17:06:20+03:00 1.3K 35

По коловоза на живота... 🇧🇬

С нежността на пеперуди ме покриваш,
закриляш ме и обичта ти в мен гори.
Задавяш глътката, когато те отпивам,
земята покоряваш... дори и да вали -
минаваш и през бури, урагани. ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-04-19T16:47:57+03:00 942 24

Като монета, сгушена в тревата... 🇧🇬

Предадено доверие и срутен свят!?
Дали за тебе е било решение -
да сринеш истина, градена между нас,
със доминиращото свое поведение!?
Сърцето ми потъва в забравата... ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-04-16T08:33:44+03:00 1.2K 33

Земелюляне в... обора :) 🇧🇬

Оф, найдой си от заранта Гурана,
чи бе чиляк, 'ма мно'о арен даже.
Пуканих гу на 'ляб, па и на мЕсо
и рекох - ново вино да пукаже.
Чи бях за... кокъл прималялъ, 'ногу - ...

petinka67

Poesía » De humor

2008-04-09T11:08:14+03:00 1.2K 24

Превърза дни, оголени от рани 🇧🇬

В хаоса са мислите и, неизтляли
все още в себе си онази синева,
която в зениците му тя намери
и от очите скри дори съня.
Превърза дни, оголени от рани ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-04-07T16:27:25+03:00 917 24

Нищо сигурно по стълбата - Живот 🇧🇬

Ех, в средата на живота съм –
онази "грешна младост"...
A в миналото нявга, призори
с някого препускахме през времето,
а То опитваше се да ни прекрои. ...

petinka67

Poesía » Filosófica

2008-04-05T18:36:57+03:00 966 12

Разтваряш в белотата мойте рани 🇧🇬

По-мъдър си и все така могъщ -
разтваряш в белотата мойте рани.
Едва отрекла се от обичта - и изведнъж
тъгата в мен стопяваш - като лани.
И пак снежинките, завихрени от танц, ...

petinka67

Poesía » Versos blancos

2008-03-28T14:14:14+02:00 1.1K 23

Подарък закъснял е този стих 🇧🇬

Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.
Ще се изпея в него като в песен, ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-03-26T12:40:26+02:00 1.1K 26

Ще сваря аз мълчани треви 🇧🇬

УсмихнИ се... показваш тъй рядко
комплектът - усмивка със сини очи.
Споделяш я с мене, а тъй ти отива,
макар болка от тях да струи.
Пореден завършек на новия ден ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-03-22T20:05:28+02:00 1.8K 32

Не обричай душата на гибел 🇧🇬

Вече станах на двайсет по две,
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-03-21T12:37:43+02:00 963 28

За себе си жално ще плачеш 🇧🇬

Дойде моментът, ти намЕри следи,
скрити в моите думи последни.
Замислен, полека потъна в нощта,
поел по незнайните друми.
А светлото беше на крачка от теб, ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-03-20T12:00:12+02:00 837 22

В живеца си сама трептя 🇧🇬

Размахва се махалото - един живот!
Но кой от всички мигове да спазя?
Дали когато с теб сме пак на път,
или когато в болката самотна лазя?
Отречена, намерих кръстопът сама, ...

petinka67

Poesía

2008-03-17T17:32:15+02:00 780 26

Есенна мечта 🇧🇬

petinka67 ( Романтична душа) и Aneta_kz ( Анета Джурова)
Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова. ...

petinka67

Poesía » Otra

2008-02-27T18:42:45+02:00 1.1K 26

Заричам те 🇧🇬

Възможен всякак или пък... НЕ-обикновен,
но пак тече по старому ( дали?) в реда си.
И всеки ДЕН ще бъде следващ май такъв -
по мъничко аз скривам от страха си...
Че може изведнъж да се стопи ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-02-25T18:52:56+02:00 1.2K 40

Тръпката 🇧🇬

Магичните слова на жарки "откровения" -
истини-полу или пък несъществуващи били...
насищат чувствените наши възприятия,
макар отново да се питаме: "Дали?..."
Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули, ...

petinka67

Poesía » Otra

2008-02-17T17:28:16+02:00 2.2K 37

Могили... 🇧🇬

Сърце разкъсано, душата - лед,
жестока скръб по липсващо дете...
и няма по-жестока драма от това -
чедото свое майчица да погребе!
Бездушните автомобили си свистят, ...

petinka67

Poesía » Civil

2008-02-15T20:54:30+02:00 1.1K 1 22

Носталгия по детство 🇧🇬

Какво е детството? Това е
навред узряло, слънчево поле,
набързо счупена във камък диня,
прежурените бузки на дете.
Филията със мас и мерудия, ...

petinka67

Poesía » Otra

2008-02-07T11:50:48+02:00 1.7K 30

Подслушан автобусен диалог 🇧🇬

- Каква ти каза вчера той, че си?
Добра до глупост си била, така ли?
Той няма твойта чувственост, нали,
а сърцето му е мускул от... мазоли.
- Защо тогава търси ме, кажи? ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-02-06T17:12:41+02:00 1.1K 1 31

Заречени от Бог, ще ни закрилят 🇧🇬

Без думи, знам, говори Обичта -
чрез дланите ти, галещи косите ми,
чрез ласки в мрак, поели топлина,
която много дълго съм очаквала.
В постелята е сладкият уют, ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-02-02T14:13:59+02:00 960 20

В съня ми се впускаш 🇧🇬

Силна е болката в гръдта ми,
скрита дълбоко сред онази тъга,
която болезнени рани отваря.
До днес бях богата на чувства...
от теб ли сега тъй кървя? ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-02-01T09:20:10+02:00 924 21

С мен откриваш нови светове 🇧🇬

Стоиш на предна линия - живот,
а бил си и на пропастта накрая.
В сърцето приюти ти моя свят -
на теб обречен и на ветровете, зная!
Ветрове беснеещи, със страх ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-01-22T18:17:17+02:00 985 37

Ах, този Интернет... 🇧🇬

( Провокирано от всеизвестната песен на В.Найденов в хумористично-саркастичен вариант)
Интернет все ни свързва, Интернет ни дели.
Колко лесна е тази наша обич, нали?
Само мишка придвижиш и прозорец блести,
а не искаш ли среща - сървърът се "изтри". ...

petinka67

Poesía » De humor

2008-01-20T15:25:44+02:00 2K 49

В илюзия не се превръщай 🇧🇬

Недей да се превръщаш във илюзия -
сърцето ми отново ще се пръсне,
ще прокърви от сдържаното ти мълчание,
едва което съумявам да преглътна.
Очите ти без думи ми говорят, ...

petinka67

Poesía

2008-01-18T20:18:05+02:00 825 20

Гневът е от Дявола пратен 🇧🇬

Все още се питам,
но отговор няма -
защо ли се случва така:
да свалят звездите
и вместо светулки ...

petinka67

Poesía

2008-01-14T21:47:30+02:00 939 36

Лъч светлина 🇧🇬

Всеки ден си ми във мислите.
През вратата затворена на
моята вяра
процежда се тъничък лъч
светлина, ...

petinka67

Poesía » De amor

2008-01-11T08:53:45+02:00 1.7K 21

"Ето я моята невеста 2 "

petinka67

Fotografía

2008-01-09T21:57:41+02:00 1K 12

Красив съм, нали? 1

petinka67

Fotografía

2008-01-07T03:02:16+02:00 1.2K 20

Математична анатомия 🇧🇬

ЕДНО е крехкото, човешкото сърце.
ДВЕ - душите ни, но слети във едно.
ТРИ - сърце, душа и чувства, взети заедно.
ЧЕТИРИ са половинките, преплетени в кълбо.
ПЕТ (и много повече) - целувки от любов. ...

petinka67

Poesía » Otra

2008-01-04T15:28:01+02:00 2.2K 40

Без теб ще продължавам да вървя 🇧🇬

Посветено на...
Уморих се от борбата с тебе,
с пословичната твоя суета,
да преглъщам думи незаслужени...
уморих се да съм винаги добра. ...

petinka67

Poesía » De amor

2007-12-28T11:28:54+02:00 1.6K 43

Две - напред, една - назад! 🇧🇬

Празнотата!
Усещам ли я в себе си,
макар че заедно сме до зори?!
Дали от теб тя лъха
и в сърцето тръпки породи? ...

petinka67

Poesía » De amor

2007-12-17T20:44:40+02:00 1.2K 43

Наркоза инжектирай в сърцето 🇧🇬

Докато фарът на сърцето ми струеше
с тъй нужната за двама светлина,
морето - обич тихо в мене стенеше...
В прибоя търсеше то своята вина.
Разбрах - такава нямам! ...

petinka67

Poesía » De amor

2007-12-14T21:15:50+02:00 1.1K 36

Магия 🇧🇬

Към ласките
не съм ти безразлична
и ме побърква
оня луд копнеж,
когато със финес ...

petinka67

Poesía » Versos blancos

2007-12-12T15:27:37+02:00 1.1K 41

Съдия ще бъде Господ Бог 🇧🇬

Иззад прозорците е целият И свят
от мигове, които с теб измисли.
Но в него нямаш място ти -
сърцето си за кой ли път прочисти.
Една измислена, бленувана любов ...

petinka67

Poesía » De amor

2007-12-06T10:02:09+02:00 1.1K 25

Самодива коприва събира ( хумор) 🇧🇬

Приклекнала е самодива-дива
много близо до топола крива,
там, в дерето, до селото -
фустата си е подвила,
от парливата коприва сбира. ...

petinka67

Poesía » De humor

2007-12-02T12:50:46+02:00 1.3K 25

Пашкул от есенна мъгла 🇧🇬

Отиващото лято е събрало
в себе си сияние лъчисто.
Виси между земята и небето
в пашкул от есенна мъгла -
прозрачна, свежа, чиста. ...

petinka67

Poesía » Del paisaje

2007-12-01T17:08:51+02:00 1.3K 25

Ще върна слънцето в свойте мисли 🇧🇬

Натрошена бях от миналите си години
на късове, които се опитвах да сбера.
Но свят по-близък до сърцето си намерих -
за него ласки вятърни ще приютя.
Да върна слънцето, поисках, в свойте мисли. ...

petinka67

Poesía » De amor

2007-11-29T15:02:33+02:00 1.4K 32

От порцията "майната" недей преглъща 🇧🇬

Не се променя нищо с халка на
пръста.
Като към дете с обич трябва да
подхождаш.
Отговорността си е ...

petinka67

Poesía » De amor

2007-11-25T15:44:53+02:00 1.1K 31

Неговата логика безумна 🇧🇬

Най-упоритата и търпеливата борба
завършва с поражение, когато
се води само от единия "любим" -
без помощта на другата страна.
И истинска трагедия настава, ...

petinka67

Poesía » Filosófica

2007-11-24T23:54:11+02:00 1.1K 22