petinka67

455 el resultado

Няма цена за Любов и Приятелство 🇧🇬

В теб съм притихнала, нежно съм сгушена.
Сърцето нашепва - усещам го в мрака.
Обичта си без думи към мене редиш,
стопяват се моите... Колко те чаках!
От любов съм искряща и светя в нощта. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía » De amor
1.7K 30

Тук - в този свят... 🇧🇬

Да! Ще трябва любовта
да се спаси!
Но за това нали
са нужни двама?
И неспокойно се въртим ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía » Otra
1.3K 37

Сърдечният нашественик бе ти 🇧🇬

Приятел те нарекох... наистина ли бе?
Трапеза и сърце пред теб положих.
Като кутия на Пандора - пълна с тайни,
обсебваща. Аз свойте чувства вложих,
сърцето бях отворила за теб! ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía » Otra
979 25

Мудерну - две в идно 🇧🇬

В йедна бизлуннъ, тихъ нощ, кугату
малку... ИНЪК, съ прибиръх, 'начи,
гъдателкъ ма срещнъ там йеднъ
и чуйти бързу к'во ми тя придречи:
-Ти, викъ, ша си 'аберлийкъ - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía » De humor
1.2K 20

Ще ме сравняваш винаги с нея 🇧🇬

Недей, не пожелавай да оставаш
със спомени, които в теб болят
и сълзи не опитвай да прикриваш
иззад усмивка-зид, за пред света.
Очите ти огледала са, виждам - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía » De amor
1.5K 36

Неосъзнат си и несъвършен 🇧🇬

Наранена май е твоята сама душа,
щом мнителност в тебе се разлива.
Или от болката, от твойта самота
преграда изградил си, услужлива?
Услужлива - да, но за кого? ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía » Filosófica
1.3K 30

Вулканично... 🇧🇬

Затихнал кратер на вулкан съм.
От мен очаквай всичко да се случи!
Не ме познаваш още и е рано, но...
надяваш се Амур да те улучи.
Може би ще се опиташ да се скриеш ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
949 34

Във Орловите нокти на страха 🇧🇬

Във Орловите нокти на страха
попадаш, без да подозираш.
Стопяваш се в онази тишина,
която без задръжки те убива.
И не разкъсаният вик на самота, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
885 31

Слънцето при изгрев ще посрещам 🇧🇬

"Аз живея само с положителни емоции,
и за нищичко не съжалявам"
Кл.Кардинале
Чрез мъжката си властна "обич"
негласно подчиняваш ми мига. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.4K 43

Раздялата не би изхвърлила ключа 🇧🇬

Увяхна вече розата червена,
която с много обич ти ми подари.
С ласките си галехте ме двама...
сега и цветето за теб скърби.
За спомен исках да си ги запазя - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
820 19

Ти - като мастило... 🇧🇬

Преди да осъзная свойте чувства,
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.3K 35

Млад Стуенчу ма залиби ;-) 🇧🇬

Стуенчу, млад Стуенчу ма залиби.
Лузити, вика, 'нес шъ са зърежът,
ти земай, викъ, ножици гулеми,
а язе пък... мизе с винò чирвену.
И тъй - на лозиту съ двамцъ указàхми, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.3K 28

Съ младу кончи имъх срещъ :-) 🇧🇬

(и ша въ молъм, ни мъ бъркъйтъ със зоофилкъ)
буля Гицка
Съ младу "кончи" нескъ имъх срещъ.
Идно таковъ - с гривъ нъ вълни,
учити му мъ стрелкъхъ гурещу ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 44

По тънки нерви ходим 🇧🇬

Игрички си играем - аз и ти.
Един на друг по тънки нерви ходим.
Във власт на суета, но май напук
на себе си, все изиграни бродим.
А гордостта ни плаче с жален глас ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 34

С вяра пред прага на дъгата 🇧🇬

От искреност какво ли ще спечелиш,
освен да плащаш за неисканата Доброта?
И някой винаги ще се опитва
небрежно да подлее уж... вода.
Тъй свиваш се в черупка като охлюв - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
846 20

Ухание на... 🇧🇬

С красива раковина те подсещам
за лятото, изпълнено с жар,
за стъпките по пясъка горещ,
за двама ни, поели слънчев дар.
Спомни си за кафето - недопито ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 29

Мечтите - вчера и днес 🇧🇬

("Тези, които говорят за любов,
често имат тъжни очи" - Луи Арагон)
Отдавна спрях да си мечтая
как чуден принц пред мен ще спре
с приказна каляска пред дома ми ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1K 34

Зрънцето 🇧🇬

На моите скъпи приятелки!
Обичам ви!!!
Не можем, знаеш го - и аз, и ти,
в земята плодна зрънце да посеем.
Повярвай ми! Поискай! У дома ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.4K 26

Вместо сърце 🇧🇬

Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце -
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.
Сега трепти от стенещата болка ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
976 29

С Любов спасява се света 🇧🇬

Дали си бяла и добра душа?
Все тъй се питат враговете ти.
Иликът сам не можеш си избра -
животът като копче те пришива.
Дори и права, би сгрешила - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
752 23

Пред сърцето и пред Теб ще дам обет 🇧🇬

Спасявал си ме толкова години,
светлината Ти за мен била е скрита
в мигове от непрозрачна тъмнина,
но пак с Теб съм преоткривала света.
Помагал си ми, Боже, в труден полет, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
937 25

За други грешки няма време 🇧🇬

Докосваш ме, но още се страхуваш.
Желаеш лудо в теб да потече
магия кървава по мъжките ти вени
от стоплящите думички: "Обичам те".
И нека завали порой навън ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1K 26

Не можем лентата да връщаме назад 🇧🇬

По залез, някъде по пясъчния бряг
едно момиче стъпва босоного.
В тишина загърбило е своя свят,
на спомени отдадено. Не може
да върне времето, изтеклото, назад. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
709 16

Кораб "Самота" или Предизвикано вследствие 🇧🇬

(Един стих, предизвикан от личен коментар до мен от...!
И ме извинете за наново разбудения "аромат" , но
обещавам - няма повече !)
Напуснаха последните от екипажа!
Заминаха, но с гордо вдигната глава. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
783 22

В ритъма на лунни танци 🇧🇬

Къде ли ви намерих - все се чудя!;-)
След някой ден ще си завихрим луд купон
и след прочита на стиховете, много хора
със лекота ще хвърлят своя мрачен тон.
"Изтръскани" от ежедневните си болки, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 27

Алкохол 🇧🇬

Душата ти на вихрен кон се носи,
поел през прерията на греха.
Задай си неудобните въпроси,
които гузно будят съвестта:
дали си бил полезен там, където ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
4.4K 1 32

Топлината на глината 🇧🇬

Знаете ли, глината говори в ръцете
на майстора-грънчар и колелото!
Със тях извайва прелестните съдове -
частици са поели от душата му.
Уюта си от слънце ни даряват ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1K 23

И нека луната разказва! 🇧🇬

Луната любопитна е, клюкарка стара,
наднича през стъкло, отмахва тюл с ръце.
Със ласки вятърът телата им покрива -
да не разбуди спящото ЕДНО сърце.
Снагите им трептят, все още недопити, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
2K 38

В трюма на душата 🇧🇬

Ако си в плен на мен и любовта -
отворил си вратите на сърцето.
И там, като в отплаващ кораб,
ме запази до следващото лято.
В трюма на душата остави си ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
862 14

Пощальон на обич 🇧🇬

Сърцето ми особен раздавач е -
понякога до мними адресати.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - един да се обади.
A в спомените - сънища сънувани, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 18

Душа с аспирин не се лекува 🇧🇬

Не ми звъни - днес нека съм сама.
Любовни sms-и не ми пращай.
Отвикнах в теб да търся топлина,
при друга пробвай със лъжи изящни.
Ще преживея аз поредния катарзис, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
986 20

За любов създадена 🇧🇬

- Ще ти даря корона за косите
и дрехи, все от злато изтъкани,
ще те погледна право в очите,
когато казвам: С тебе сме избрани.
- Ще ме водиш ли по тайните пътеки, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1K 30

Не закъснявай! 🇧🇬

Ела, докато бленуван си за мене още
и в мислите жадувам само теб.
Във всяка от белите ми, лунни нощи
те търся с неугасващ в мен копнеж.
Кога ли ще откриеш, че сама съм ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
854 15

Невинна жертва 🇧🇬

Поредна сива нощ, във тишина потънала.
От сън са упоени трудовите хора.
На улицата някой дави се в немощ -
невинна жертва станал е на "Октопода".
Случайно, казва някой. Там е бил - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
747 11

На Бог в тефтера е чертата ни 🇧🇬

Като на екран в съзнанието прожектират се
поредни епизоди - лични спомени.
Едни с "хепи енд" са на финала си
и с малко по-ужасни сцени - някои.
Роман екранизиран е животът ни. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 26

В короната на дните ми 🇧🇬

Върху дървото на живота ми, там горе,
следа една остана, неотронена -
листенцe нежно, оцветено с обич,
без капки гняв. И там е мисълта,
с която да посрещам нови изгреви ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
754 21

Лъч надежда 🇧🇬

В килера свойте чувства си складирала -
потънали във прах и неизбежност.
Открехни си, мила, на надеждата вратата,
та полъх свеж да влезе. Безнадеждност
улавям в тебе, но дали така е - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
822 17

Ин и Ян 🇧🇬

Ин и Ян са тука, на Земята!
Те търсят се, все още не изгубили
надежда свята, че свойте светове
в едно ще слеят. Забленували
един за друг, Всемира преобръщат ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1K 13

Ключ от чужда стая 🇧🇬

http://vbox7.com/play:05aac291
Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.9K 17

Животът на Човека 🇧🇬

Всеки обича в този прекрасен живот!
И съдбата човешка е като нежния спомен -
предвещаващи есен, листи окапващи,
жилки, горещото на лятото поели,
шумът на Земя, на птиците нощните пориви, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
772 9