petinka67

455 el resultado

РАЗМИНАВАНЕ 🇧🇬

Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?
Това за мен е много малко! ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
847 7

ЛЕТЕЖ 🇧🇬

Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм. Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.
В летежа волен под звездите ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
969 3

ЛУНА 🇧🇬

Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
807 2

Светът заедно с теб 🇧🇬

Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,
в съня въвеждаш ме ръка в ръка.
Очите си затварям,но усещам- ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
911

НеСбогуване 🇧🇬

Видяха се във барче,на кафе.
Той каза:"Ще пътувам за чужбина".
Не знае тя дали ще е добре,
но ще тъжи,щом той замине.
Сърцето и в черупката се свива, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
720 2

ВРИЧАНЕ 🇧🇬

Погледни ме!Видя ли се в очите ми?
Във тях откриваш ли искрица от любов?
Така гореща е като сълзите ми
и силна като Божи благослов.
Дали ще я разпалиш-не гадая, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
886 3

СРЕБРО ЗА ДВАМА 🇧🇬

На облаците с белите криле,
поели вятъра,аз ще приличам.
Като небето синьо,като дълбока
морска шир,
като безкрая мога да обичам. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
733

СРЕЩА 🇧🇬

Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-
пред мен е сродната душа.
В очите тъмни се оглеждах ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
758 3

В ТЪРСЕНЕ НА... 🇧🇬

Боли ме!Болката не стихва!
Уморена пак се връщам у дома.
Нощта е тъмносиня и разгръща
копринен плащ над своите деца.
Така е тихо!Вън луната свети, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
756 1

Смисълът 🇧🇬

Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
826 3

без заглавие 🇧🇬

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад? ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
765 1

ЖИВОТЪТ МОЙ 🇧🇬

В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
812 6

ЖИВОТЪТ МОЙ 🇧🇬

В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
868 3

НЕ СЕ СКРИВАЙ 🇧🇬

Там, дълбоко във тъмния мрак,
гдето облаци мъка люлеят,
две звезди - мойте очи дават знак -
те за тебе с болка копнеят.
Ситен дъжд храни обилно земята-душата ми, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
967 1

приятели 🇧🇬

Там някъде,в тъмните нощи,
на масата с нежни цветя
остана самотна без срещи
единствено тя-тишина.
Два стола и маса квадратна, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 6