petinka67

455 el resultado

Ще кажа:"Боли,но живях"! 🇧🇬

По белите пътища нощни, огрени
от нежна и сребърна, остра луна,
от светулките, в мрака така затаени,
от очаквана тъй синева,
от поляните, в злато запалени, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 17

Мегаполисът 🇧🇬

Смален ли отново се чувстваш, човече,
мегаполисът когато над тебе тежи?
Като войници са всички блокове строени
и те гледат със толкова слепи и тъжни очи.
В разгара на дните, по пълните улици ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
753 7

Двойно признание 🇧🇬

"Обичам те, нали го знаеш, мила!" - мълвиш с обич ти.
Желано е това признание, родено в нежен стих.
Заглеждам се в очите ти притворени,
в устните ти, скрили онзи смях,
в косите, галещи се в мен ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
754 5

Като страница съм... 🇧🇬

Като страница от разказ ме разлистваш,
но четеш единствено и само редовете.
А в него ти герой си главен и участваш,
но твориш и продължението мое в дните.
За увод виждаш в мене дива, недостъпна ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
883 6

Прасковка си ти@ 🇧🇬

/да се чете с усмивка/
Попрезряла си мома - тъй казват всички,
но те не знаят, че във летен зной
не мухите сбират се около тебе,
а мъже достойни, дето са от сой. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
939 6

Ако си мъж, бъди като Нептун@ 🇧🇬

/да се чете с усмивка и... нищо против вас, мили мъже!/ ;)
Нептуне мой, ти Бог си на морето -
харем русалки сред вълни открил.
И всяка след завеса "нощ" очаква
чепик да си пред портата строил. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
2.3K 9

Пишман рибари /суров мат'риал/ 🇧🇬

/да се чете със снизхождение и усмивка/
В късна есен, в много ранен час
дружинка малка се събрала.
С кола поели, с пълен глас
по пътя за селото с кеф си пяли. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 10

Иди си 🇧🇬

Ще ти призная за тази любов,в която изгарям
на клада ,а в мене остава само тъга.
Ти искаш да бъдеш приятел мой верен,
но как,щом обичта ми предаде с лека ръка?
Ще можеш ли,след нощи копринено нежни ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
924 12

Въжеиграчът 🇧🇬

посветено на сестра ми и нейният"приятел"
Спокойно!Аз ще стъпя на земята,
от облаците леко ще се приземя.
Ти сряза и размаха на крилете ми,
а в полет щях да стигна своята мечта. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
837 4

Под стряхата на любовта 🇧🇬

Омаяна, до теб притихнала лежа
и сгушвам се във думите изречени,
погалена от топлината на гласа.
И от очите ти отново съм обречена.
В светулчената нощ с безброй звезди ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 6

"Крадец" на обич 🇧🇬

Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.
Отричам я вече щом, мили, те има. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 21

Подслушах звездите, а те си шептяха 🇧🇬

Подслушах звездите, а те си шептяха:
"С радара невидим тя нека го търси".
Сетивата си моля - дано го открият,
и дните ми в бяло да бъдат обвити.
Уви, и от сергия в пазара по-пълен е ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
967 10

Изборът 🇧🇬

В живота хората сме като капчици роса,
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.
Сред нежните треви, обагрени във златно, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
808 8

Ти-като есенна звезда 🇧🇬

Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.
Отгоре вятърът ще свири във косите ми ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
778 13

Пристан за двама 🇧🇬

От многото предлагани приятелства
оставах винаги със мъничко вина.
Очаквах и таях в себе си надеждата
да срещна точно теб,когото да даря
с останалата нежност в душата си. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 12

Като узряло вино 🇧🇬

Опитвам се - вървя напред, а не назад
и с поглед в миналото не се връщам.
Живея бързо, със замах, и не поглеждам
там, където няма топлина - да гали и обгръща.
Аз още чакам По-дълбоката любов, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
958 11

Тръгвам си богата 🇧🇬

посветено на...
Поглъщам с поглед жаден твоите слова,
които от душата ти безспир извират,
така смалена и далече съм от тази суета...
Потъвам в стиховете ти, които ме опиват - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1K 10

Като тиха буря 🇧🇬

Любовта ни беше като тиха буря -
промъкна се на пръсти, после връхлетя,
отнесе и последните съмнения,
че сме разумни. И тази наша суета
приехме. Като към вихър устремени, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.2K 13

Там,някъде във времето 🇧🇬

Там, някъде във времето, усещах
отново тайнството на захождащия ден -
в малките къщурки край реката,
и старите върби, надвесени над мен,
в сънливото,изпълнено с труд сияние ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
850 9

Мое море 🇧🇬

Морето, безбрежното, в своите прегръдки ме зове
и като топла пазва се разтваря в бреговете.
От дъното ме гледат закачливо като очички на дете
перлите - украса скъпа от тиарата на боговете.
Червените коралите невидимо пак се вълнуват, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
935 9

Утрин белонога 🇧🇬

Белонога,на пръсти стъпва утринта,
разрошила перчема на лехите цветни,
прокарала ръце по росните чела,
с усмивка поздравява ги.Суетни,
колоритни,със засмени личица, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
879 12

Като вятърни мелници 🇧🇬

Аз още вярвам!
И съм като вятърните мелници, които,
отправили сърце и взор към вечността,
размахали ръцете - същински странници,
те битка водят с вятъра и със страха, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
887 6

Божи дар 🇧🇬

Оглеждам се в очите ти. Познаваш ме-
като омайниче след дъжд ще разцъфтя.
И, подобно нас, треви ще се прегръщат,
поели в себе си зеленото на пролетта.
От тази страст и грях единствено звездите ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.5K 17

За морячето.../с намигване/ 🇧🇬

Сред разпръснати листи и пресни чернови,
между ръкописи, още неиздадени,
статуетка - мъничко моряче там стои
и обещава върхове непокорявани.
Отправило поглед към безкрай далечен, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.1K 10

След дъжда... 🇧🇬

Протягам длани да го докосна-облакът,
така кристален,изпълнен с хиляди мечти.
Разгърнал мекото на своята прегръдка,
отворил път за златните и слънчеви лъчи.
Ръчички вплели във една десница,те слизат, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
989 9

В очакване 🇧🇬

След последния откъснат цвят на лятото,
след шумната тълпа по плажната алея,
сподиряме със поглед тъжен полета на ятото,
помахали за сбогом.Отново ще се слеем
с разкъсващия шум на булевардите, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
819 10

Сърцето ми... 🇧🇬

Сърцето ми се пръсна на хиляди частици -
тъй, сякаш с болен вик кристална чаша се строши.
По неравната повърхност на земята
останаха и капки кръв - от виното,от болка и лъжи.
Самичка съм, в сянка,от пламъка неосветена. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
914 11

@--> за нас 🇧🇬

Отново тъмната нощ пропада в безкрая,
над улиците пусти тегне мрачна самота.
Колко отдавна се търсихме с тебе, не зная,
за да открием в другия своята сродна душа.
А сега, в стаята уютна, запалили свещи ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
828 8

Спомен от музика 🇧🇬

Стоя притихнала в мрачната стая.
Прозорецът тъмен до мене мълчи.
В пепелника дими запалена цигара,
а музиката свойте спомени реди:
как с теб във вихъра на танц ефирен ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
880 15

Една предесенна вечер 🇧🇬

/с обич и уважение към Цв.Бекяров/
Вкусвам от закъснялото топло на циганско лято.
С изострения от времето усет още долавям
винения мирис на есен,прегорели треви
и съзирам отлитащо ято.Но пак продължавам ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
965 11

Последна среща 🇧🇬

Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?
Във времето сърцето предусещаше, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
951 1 10

Спомен за лято 🇧🇬

Романтични и жарки все още са летните нощи -
на пясъка нежно се сгушват тела в тела.
Усещат как времето бяга и тези им мигове
ще пренесат топлина и уют във зимата зла.
А летният флирт, като морския повей ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
4.5K 10

Пътека за двама 🇧🇬

В тъмните дебри на твоята нежна душа,
в гората от думи стаени и помисли чисти,
опитвам да видя и лъч светлина,
роден от твойта любов и чувства златисти.
Сред стари дървета и гъстата шума ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
975 9

По-добре раздяла 🇧🇬

След раздялата си с теб съм вече по-спокойна!
Ти искаше децата от баща им аз да разделя.
Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна,
решението искаше да взема сам-сама -
да те откъсна от рожденните ти рожби, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
916 9

Стаена обич 🇧🇬

Объркваш ме с този поглед-много син.
А искрите в очите ти ме спират
да ти прошепна с нежност думи две,
които в моите гърди напират.
Стаена любовта е там,и няма болка, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
816 3

Ако мога... 🇧🇬

От товара тежък на живота ми
старая се да давам по малко топлина.
Да се посипе с нежност тя над хората,
да освободи душите им за малко свобода.
От плещите човешки много искам ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
986 11

За какво е Пътят ни 🇧🇬

Кратък на земята е житейския ни път!
Очите ни са още полуслепи.
Към върховете люде все вървят, вървят
и мислят, че са част от боговете.
Предали братята си, майки и бащи, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
931 6

Нощни Тя и Той 🇧🇬

В очите на задоволената жена
блестят искрици от любовни нощи.
Оглеждат се в очите на мъжа
и искат нежност още,още...
Блажени,ги събужда утринна зора ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
942 9

Т'ва съм аз... 🇧🇬

Вървя ухилена-всеобща гадост съм за враговете.
Май дразня ги,щом тъй съм позитивна.
И весело подсвирквам си,в тон с ветровете,
а хората реват на глас и май са с психика лабилна,
и сприхави са,невъзможни.А мен презират! ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
982 8

Маскарад 🇧🇬

Маските...
маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...
Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега! ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
1.7K 11