Ranrozar
542 el resultado
Какви е синове раждала,
раждала още и днеска...
Христо Ботев
От съюзените армии които действаха оперативно на няколко направления, България мобилизира 600 хилядна войска и тръгна на юг и изток...
Мобилизацията премина срочно,организирано и както вече споменах с един небивал ентусиазъм, който граниче ...
  664  11  17 
Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха, че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на тери ...
  643 
Руската Империя, след величието на Цар Петър Първи (Велики) бе водила няколко големи войни с турските султани. В продължение на триста години династията на Романови разшири Русия териториално на юг, създаде фортпостове и крепости край Черно и Азовско море, пристанища като Одеса, Севастопол и Симферо ...
  776  11  14 
на Габриел
Ей така, неочаквано дори за мен,
получих от детето топла ласка!
Небето, декемврийско в този ден
сияеше с кристалната си маска. ...
  719  35 
2.Войната е Дяволско изчадие.
Господ гледа и страда със своите чеда, опиянени от жажда за власт, ламтеж за слава, пари и горчивите спомени за минало величие.
Историята е сурова наставница, която сънува мъст. Но това е похищение за многострадални, често невинни, но въвлечени от опиянението да повторя ...
  902  10  10 
Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но е ...
  959  13  27 
Опит за демокрация
Сред този безметежен
хаос:
трябва да си
Мики маус. ...
  612  13 
Съжителстваме. Враг до враг!
А всъщност сме кръвни братя...
Единият е християнски благ.
Другият е демонско зачатие.
Кажете хора; или не сме?! ...
  647  14 
Примирих се наскоро със себе си.
То бяха стенания в огньове...
Или мълчание в шумата есенна?
Примирих се пред ехо оловно.
Но не вярвайте в тихо примирие! ...
  620  26 
На Шипка – сняг.
Над Тракия – мъгла.
Ноември е все пак.
Зимо! Не си добре дошла:
ще има студ и лед! ...
  629  14 
> Тук никой няма да ме оскърби,
>
> кой оскърбява прелетните птици...
>
> Павел Матев ...
  626  23 
Отдаден на чувство за изповед,
пак търся старата гора,
за да отсея свойте мисли
и верните слова да избера.
На колко ли поляни спирах? ...
  826  12  32 
Тънки сметки, ала криви...
Не помагат нито гуми, ни моливи.
Но връзваме го криво-ляво.
За зимата: планираме в менюто плява!
  827  18 
Ей ме на! Лазя по паважа...
Аз съм мнима демокрация...
Но под сурдинка ще ви кажа:
деградирам от градация!
  838  23 
В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има. ...
  532  19 
В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта? ...
  548  10 
Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам, ...
  538  27 
Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...
  664  10  22 
Тъй е запленен октомври,
че изглежда няма грижи.
Топъл есенен бездомник:
пред очите ми се ниже.
Разпилява се богато, ...
  1049  12  36 
Есен е. Полето се нашари
с вятър и мъгла...
Врани грачат край кошарите.
А друга есен би могла
да смени пейзажа! ...
  525  29 
на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди; ...
  527  13 
Ако ти си Жулиета,
съвсем далеч съм от Ромео.
Щом прекрача парапета -
близките ни ще се поболеят!
И Монтеки; и Капулети ...
  622  15 
Заболях тежко -
от безсърдечие и безразличие
към околните и към себе си.
Отидох на лекар за преглед.
Той ме класифицира: здрав ...
  581  32 
Добре дошло троянско конче!
Ти си ми подарък
от мнимите приятели,
които в теб се крият...
Слънцето поляга в залез ...
  1240  23 
Когато те зоват по име
и душата ти премалява
от ехото топло и зримо...
Облаците се смаляват.
Когато в теб луна изгрее ...
  377  24 
> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов ...
  388  15 
Дъжд вали.
Проблясва мълния
и гръм кънти
с енергия хилядогърла.
Дъжд вали. ...
  380 
... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела- ...
  1053  12  38 
И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
  438  16 
Избухва пламък свещен
от кладата в твоите зеници!
И две отронени звездици
полетяха като птици,
за да докоснат теб и мен.
  326  19 
Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...
  489  15 
Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
  526  22 
Явно взел по късче от душите
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
  506  26 
Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...
  523  11  13 
В памет на полк. Петко Йотов
Живеем в трудни времена.
За лесното въздишат много.
Предците ни спасиха знамена!
Реликвите ни гледат строго. ...
  584  16 
Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...
  644  14  24 
Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...
  936  11  21 
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние.
Тъй трудно е със слово да докосна ...
  569  10  27 
От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...
  666  14  27 
От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така! ...
  795  19 
Propuestas
: ??:??