Скитницa
307 el resultado
937
5
16
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...
1240
6
9
Глътка вино отпивам от чашата,
капки се стичат по жадните устни.
Прекрачвам в стаята на душата ти,
стъпвам тихо и плахо на пръсти.
С вино отмивам тъгата в очите, ...
капки се стичат по жадните устни.
Прекрачвам в стаята на душата ти,
стъпвам тихо и плахо на пръсти.
С вино отмивам тъгата в очите, ...
722
2
10
Живях във миг от приказка,
вълшебство някакво. Магия.
Там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски, ...
вълшебство някакво. Магия.
Там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски, ...
458
5
15
Орисвам те с калинка.
Тя по ръба на чашата върви
и там от гдето си отпивал,
разбулва твоите мечти.
Орисвам те с мечти. ...
Тя по ръба на чашата върви
и там от гдето си отпивал,
разбулва твоите мечти.
Орисвам те с мечти. ...
1410
18
27
2191
8
21
Дали е зима и вятър още духа,
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
1163
7
14
Как очаквам лятото да дойде,
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
415
6
8
1411
6
13
Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
761
8
16
Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашните пътища, ...
856
6
17
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...
449
4
12
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...
1742
9
12
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
816
7
12
689
5
16
Светът във тази нощ сияе,
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...
1042
4
15
1217
6
16
Подари ми най- синьото на небето,
дори от него бял сняг да вали,
дори вятър да вее тихо в полето,
най- синята част, ми дари.
Подари ми най- синьото на морето, ...
дори от него бял сняг да вали,
дори вятър да вее тихо в полето,
най- синята част, ми дари.
Подари ми най- синьото на морето, ...
683
4
16
Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
1570
8
24
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
1030
5
13
1447
5
17
1490
12
30
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
437
4
6
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
1506
4
9
1271
11
31
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
1371
3
13
Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
1065
8
21
1534
8
12
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
1408
10
15
Познаваш ли, момчето с добрите очи?
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...
1057
4
10
През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
623
6
11
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
969
6
12
1608
10
15
1726
13
45
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
553
3
15
Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
614
8
16
-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...
1014
8
15
За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
634
7
18
Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
1055
8
11
Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
380
4
8
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
