yotovava
2.696 el resultado
1026
1
6
972
2
6
УРОК ПО ПУСКАНЕ НА ХВЪРЧИЛА
Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила. ...
Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила. ...
641
7
13
Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...
1445
7
8
21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...
602
4
4
1103
6
14
1099
1
5
ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...
1650
4
6
Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
879
2
11
1590
3
876
2
861
4
Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...
799
1
18
Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...
1473
3
11
Мис Ана трепереше от вълнение. Най-накрая беше открила прекрасна метафора – шагренови мисли. Три пъти го повтори на глас и всеки път се възхищаваше все повече. Шагрен. Дори звучи някак тайнствено. В един файл събираше всички епитети, които бе срещала из литературните сайтове – тъмни, притаени, отрон ...
743
2
7
1205
4
12
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
859
6
14
Не съм избягала, когато можех.
Родина ей-така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.
При мама ще отида във неделя. ...
Родина ей-така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.
При мама ще отида във неделя. ...
952
7
11
Не се научих да търгувам ласка.
Разменя ли се с някаква валута?
Стрелките на часовника ме драскат
за всуе пропилените минути.
Дори да мисля, че съм непотребна, ...
Разменя ли се с някаква валута?
Стрелките на часовника ме драскат
за всуе пропилените минути.
Дори да мисля, че съм непотребна, ...
516
3
6
945
3
4
973
1
Здрачът взе да се загърля
като дрипава мома
и на крачка-две, на хвърлей
пътят спира у дома.
Стършелите наедряха, ...
като дрипава мома
и на крачка-две, на хвърлей
пътят спира у дома.
Стършелите наедряха, ...
1355
5
10
Ти ли слезе тази сутрин
мълчешком от пустошта
и със скъсани обувки
спря пред моята врата?
И почука – някак плахо, ...
мълчешком от пустошта
и със скъсани обувки
спря пред моята врата?
И почука – някак плахо, ...
599
2
4
Притисни се в мойте обятия,
отложи неизбежното сбогом.
Щом казваш, че пълня душата ти,
нека бъде задълго и много.
Че, отчаян, признай, си ме търсил, ...
отложи неизбежното сбогом.
Щом казваш, че пълня душата ти,
нека бъде задълго и много.
Че, отчаян, признай, си ме търсил, ...
843
8
10
752
5
7
Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...
650
6
12
967
2
9
948
4
6
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
856
7
13
1123
3
10
983
5
Щом залезът – тафта от злато,
разстели меките си дипли,
и листопадното богатство
въздигнат есенните вихри,
и щом къртичинки поникнат, ...
разстели меките си дипли,
и листопадното богатство
въздигнат есенните вихри,
и щом къртичинки поникнат, ...
491
2
6
924
2
6
ПОРОЙ С ЛИПОВ АРОМАТ
Когато чайникът кипи
и в стаята ми се разнася
уханието на липи,
с мълвеж по дървената маса, ...
Когато чайникът кипи
и в стаята ми се разнася
уханието на липи,
с мълвеж по дървената маса, ...
805
11
13
984
2
8
Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...
638
9
8
1073
7
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
2729
15
43
Наивно още вярвам в чудеса
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...
955
8
18
1095
4
11
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
