yotovava
2.515 el resultado
Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
  1198  13  22 
Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...
  605  17 
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
  741  18 
Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...
  459  15 
  1032 
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
Седем-осем квартални пияници ...
  760  23 
Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
  611  11 
По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...
  595  17 
  1079 
Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
  4131  50  74 
  619  11  15 
  560  14 
  2282 
  1251 
  2300 
  1447 
  1626 
  903 
  1112 
  1207 
  497  11 
  888 
  848  14 
Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев
  704  19 
последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
  609  14 
  847 
  750 
  905 
  867 
  491  13 
  1787  14 
Sometimes I dream that I’m a bird
And I’ve been cuddled by twilight.
An early riser mower runs
Along the stellar crickets tide.
The heavens buttonhole’s embroidered ...
  2016 
  709 
– Да не воюваме – помоли ти. –
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.
– Да не воюваме – отвърнах аз. ...
  442 
  1114 
  1035 
  1110  11 
Е, стана време да си тръгвам.
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.
Жената, любена от мене, ...
  855  14 
  1032 
  1145 
Propuestas
: ??:??